На 16 август 1979 г. в София пристигат деца от 77 страни от цял свят, за да бъдат участници в първата международна детска асамблея „Знаме на мира“. Организирана е по инициатива на Людмила Живкова, дъщеря на тогавашния Първи в държавата – Тодор Живков. Тя се превръща в среща на детски таланти и добрите послания за мир, а получава и широка обществена и политическа подкрепа, както в национален, така и в световен мащаб. Замислена като еднократна проява, асамблеята преминава при толкова голям успех, че е взето решение България да е домакин на такава среща всеки три години.
Каква е кратката предистория?
През 1976 г. по случай 20-годишнината от приемането на декларацията на ООН за правата на детето, Общото събрание на организацията обявява 1979 г. за Международна година на детето. България подкрепя решението и заявява желанието си да вземе активно участие. По предложение на Людмила Живкова, по това време председател на Комитета за изкуство и култура, се слага началото на движението „Знаме на мира“ и започва организирането на първата Международна детска асамблея.
Проектът е обединен от мотото „Единство, Творчество, Красота“, заимствани от философската система на руския художник и философ Николай Рьорих, който в средата на 70-те лансира идеята за ежегодни прегледи на детското творчество. В инициативния комитет на Асамблеята освен Людмила Живкова, като негов председател, влизат известни личности и творци като Дечко Узунов, Светлин Русев, Пантелей Зарев, Сергей Михалков, Джани Родари, Ифра Нийман и др.
През ноември 1978 г. в Париж на XX-та сесия на ЮНЕСКО генералният директор Амаду Мхтар-М’ Боу обявява, че първата асамблея „Знаме на мира“ в България ще е под негова егида. Той оценява проекта като една от най-крупните инициативи, свързани с Международната година на детето.
Така от 16 – 25 август 1979 г. цяла България е детска асамблея. Столицата посреща пъстроцветната, шумна, пееща, рисуваща, танцуваща компания на момчета и момичета, които общуват с универсалния език на таланта и усмивките. Освен хилядите участници, многобройни са и поканените журналисти от цял свят, ангажирани с отразяването на различните инициативи. Изключително мащабна е организацията на събитието, щедро финансирано от държавата.
В духа на времето, с приповдигнат партиотизъм, но и натоварено със силен положителен заряд звучи словото на Людмила Живкова при тържественото откриване на Асамблеята на 16 август в зала „Универсиада“:
В последния ден на 10–дневния международен детски празник е открит монументът „Знаме на мира“ в местността Камбаните край София. Внушителният паметник е издигнат само за 30 денонощия и се превръща в един от символите на форума. Чуйте речта на Амаду-Махтар М’Боу – ген. директор на ЮНЕСКО и патрон на асамблеята, произнесена на церемонията:
В централната си част монументът е висок 37 метра и представлява 4 вертикални бетонни пилона, сочещи към четирите посоки на света. На върха те образуват голяма въздушна сфера, в която са окачени 7 камбани, символизиращи седемте континента. В долната му част има още 20, наречени „певците“, на които заедно с основните 7 могат да се изпълняват музикални произведения. Заобиколен е от два хоризонтални полукръга с дължина 60 метра, където са окачени камбаните, дарени от страните участнички. Ето как са зучали гласовете на камбаните в деня на тържественото откриване на 25 август 1979 г.:
Така завършва първата международна детска асамблея „Знаме на мира“. Макар нейният вдъхновител Людмила Живкова да умира през 1981 г., са проведени още три – през 1982, 1985 и 1988 г. Общият брой на участниците в тях е внушителен – около 4 хиляди деца от 138 страни и повече от 14 хиляди българчета. Подкрепени са авторитетни международни организации като ЮНЕСКО и УНИЦЕФ, а през 1987 г. ООН удостоява асамблеята „Знаме на мира“ със званието „Вестител на мира“.
Политическите промени след 10-ти ноември 1989 г. слагат край на тези инициативи. През 1999 г. дъщерята на Людмила Живкова – Евгения създава фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира“ и възобновява асамблеите (през годините до днес са проведени над 10), но в значително по-скромен мащаб.