На 25 януари Българското национално радио отбелязва годишнина от своето основаване.
През 2019 година Българското национално радио отбеляза и 90 години от началото на радиоразпръскването в България, което група инженери начело с техника Георги Вълков осъществяват в последната седмица на ноември 1929 година. Тогава в ефир, за първи път след приемането на Закона за радиото от 1927 година, прозвучават думите „Ало, ало, Радио София!”. Тези тестови излъчвания на „…българска музика и реч се разнасяха в пространството и понякога приемането беше добро“, разказва инж. Георги М. Георгиев в записите на Стенографските дневници на XXII-то Обикновено Народно събрание.
„Човек не е роден само за черен и нерадостен труд! И ето, радиото идва да му помогне, да подскаже на човека, че в живота му има и друго освен неволи, подтисничество и немотия…“, пише проф. Асен Златаров в 7 брой на списание „Радиовести“ от 1929 година. В своята публикация „Трябва ни радио“ той поставя радиото наред с читалището, като „едно от средствата за широка просвета“, но същевременно отправя и предупреждението, че „това народополезно дело“ трябва да се опази от користолюбието на управляващите.
През 2020 година се навършиха и 90 години от първото радиопредаване, което слага начало на пробните излъчвания на „Родно Радио“, започнали през май 1930 година. В салона на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД) в София ентусиазирани инженери и видни общественици учредяват първия съюз на радиолюбителите у нас. Сред основателите на съюза са проф. Асен Златаров, политика и журналист Димо Казасов, инженерите Георги М. Георгиев и Димитър Бунев, Хенри Левенсон, директора на БТА ген. Велизар Лазаров, писателите Елин Пелин и Константин Сагаев, цигуларят и диригент проф. Саша Попов, първият наш палеоантрополог д-р Милко Балан много други. Тяхната първа и непосредствена задача е създаването на родна радиостанция, която да приобщи българина към съвременните технологични възможности за разпространение на информация.
„Радиотехниката носи със себе си новата ера за материално и духовно развитие на човечеството, защото чрез нея средствата за неговия напредък са много по-мощни, по-бързи и по-лесно достъпни.“
В интервю за Българското национално радио от `70 години на ХХ век един от служителите на Международната радио-телеграфна служба в София Павел Панчев разказва своите спомени за участието си в това радиопредаване.
Първото радиопредаване е осъществено от предавателя на дълги вълни (LW), който фирмата „Marconi Wireless“ изгражда близо до Централна гара в края на 1929 година. Той е „определен да се пригоди за национален радиоразпръсквателен предавател“, пише Асен Петров в книгата си „Книга за радиолюбителя“. По-рано същата година, на Международната радиофонна конференция, София получава честота за излъчване с дължина на вълната 215.8 метра.
Така българското радиоразпръскване тръгва към своето бъдеще. „…За да бъде радиото у нас наистина народно средство,… то трябва да бъде достъпно: съвсем малки такси трябва да се съберат от радиопритежателите, трябва да се уреждат смислени програми, за които хора, наистина културни и издигнати да промишляват. Радиото у нас не бива да бъде средство за доходи на държавата, а още по-малко на частни лица“, призовава проф. Асен Златаров в своята статия „Трябва ни радио“ в 13 брой на списание „Радиовести“ от 1929 година.
По информация от книгата на проф. д-р Веселин Димитров „История на радиото в България“, книга първа