„Откак познавам Божинова, винаги го срещам в един и същ вид. Той бърза нанякъде, тича да се срещне, да вземе нещо от ателието, да види някоя изложба, театър, да чуе беседа. „Бързам, не мога, друг път, трябва да напиша за едно списание, да дам на един вестник, да отговоря на един глупец, който се подиграва с изкуството“. Друг път, ако идете у него, ще ви каже: „Чакай още една минута, седни, потърпи, докато довърша, защото е обещано и чакат“. Една сутрин болен с температура става и излиза. „Къде?“, питам го. „Не виждаш ли какъв чуден сняг е паднал, искам да направя една-две скици“. Разбира се, върна се премръзнал и отчаян.“

В спомените на Димо Кьорчев такъв – творчески немирен, е Александър Божинов. Даровитият художник, фейлетонист и поет е смятан за доайена на българската карикатура. Името му често е свързвано с образите на шопските герои Пижо и Пендо, които намират литературен аналог в творчеството на неговия съратник Елин Пелин.

На 30 септември се навършват 50 години от смъртта на Александър Божинов. В Златния фонд на Българското национално радио се съхраняват записи с гласа на будния общественик с остроумно перо.