Забележителен български музикант, цигулар, диригент и основател на българското симфонично изпълнителско изкуство, една от значимите личности в нашата музикална история. Богата е творческата и житейска биография на проф. Саша Попов (11 юли 1899 – 18 август 1976).

Роден е в Русе, в музикалното семейство на Стефана Славова (пианистка) и Димитър Попов (цигулар). Започва да свири на цигулка на четиригодишна възраст. Седемгодишен вече е обявен за вундеркинд и прави първото си концертно турне из България. През 1908 година му е отпусната стипендия и той заминава за Виена, където продължава обучението си при проф. Карл Прил, а две години по-късно съдбата го среща със световно известния чешки цигулков педагог Отокар Шевчик. Едва 11-годишен, през 1910 година Саша Попов изнася с огромен успех концерт в Загреб и това поставя началото на забележителната му международна кариера на цигулар. През 1913 година е приет във Виенската музикална академия, макар че няма необходимата възраст. Казват, че на изпита покорява комисията с изключителната си техника, топлота на изпълнение и музикална надареност. След завършването ѝ се отдава на концертна дейност. Саша Попов е сред първите български музиканти със световна известност. В продължение на повече от две десетилетия изнася стотици концерти във всички големи музикални центрове на Европа. Навсякъде е посрещан възторжено – и от публиката, и от критиката, която изтъква неговата виртуозна, изрядна лъкова техника, красота на тона и огромна емоционалност. Между 1925 – 1928 година Саша Попов прави голямо европейско турне, изнася 250 концерта в Швеция, Германия, Полша, Австрия, Чехия, Унгария, Италия, Швейцария… Признат е за един от петимата най-добри цигулари в света. За този период от неговия живот си спомня Панчо Владигеров в запис от 1977 година, запазен в Златния фонд на БНР:

Още в разцвета си като концертиращ изпълнител, Попов се завръща и установява в България. Работоспобността му е впечатляваща. Поканен е за преподавател в Музикалната академия и концертмайстор на Софийската опера. Създава и участва и в няколко камерни състава. През 1928 година основава Академичния симфоничен оркестър (АСО), с което паралелно стартира голямата му диригентска кариера. В следващите години дирижира над 100 концерта с този първи симфоничен оркестър у нас. Големият български цигулар и диригент Васил Стефанов, един от многобройните му ученици, започва своя професионален път именно в АСО. За „прощалния концерт“, на който Саша Попов се разделя с цигулката, за работа си с него и за любимите произведения на професора той разказва в запис от 1974 година:

Така на 29 години Саша Попов се отказва от изпълнителска кариера, за да се посвети на мечтата си да бъде добър диригент. Освен отдадената си работа с АСО, той дирижира и оркестъра на Софийската опера. През 1936 година неуморимият Саша Попов успява да организира и първия професионален симфоничен оркестър у нас. Така се създава Царски военен симфоничен оркестър (ЦВСО) към Министерство на отбраната. С присъщата си енергия и ентусиазъм, той организира и изнася концерти не само в София, но и в цялата страна. Заслугите на Саша Попов за музикалното развитие на българската публика и популяризирането на симфоничната музика са неоценими и неизмерими. В следващите години ЦВСО с голям успех гастролира и в чужбина – Италия, Унгария, Югославия. След 9 септември 1944 година Саша Попов, като „царски човек“ на миналия режим е освободен като главен диригент и изпратен във Варна, където създава Варненския симфоничен оркестър. Още следващата година обаче, през 1945-а, той е възстановен като ръководител на състава, който в последствие получава името Софийска филхармония. Под неговото ръководство в следващите 10 години филхармонията добива професионалните качества на европейски оркестър.

В единствения съхранен в Златния фонд на БНР запис на Саша Попов (вероятно от 50-те години на миналия век), той, като гост диригент на Симфоничния оркестър на Радио София, говори за един от авторите, включени в концертната програма – Хераклит Несторов и споделя удовлетворението си от работата с „този прекрасен оркестров състав“:

През 1956 година, неочаквано и точно в творческата си зрялост, големият цигулар и диригент Саша Попов е пенсиониран. Въпреки огорчението си, приема този факт с достойнство. Създава нов оркестър – Колегиум за камерна музика. През 1959 – 1960 година е диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър. В Русе той е и един от инициаторите за създаването на фестивала „Мартенски музикални дни“. Вероятно за да надживее разочарованието си и за да покаже, че още е ценен, през 1962 година приема предложението на Телавивската филхармония в Израел да заеме мястото на известния диригент Челибидаке. След два успешни сезона там, поема филхармонията в Кайро, а след което се установява в Лос Анжелис, САЩ, където също създава камерен оркестър и е първият български диригент, ръководил оперни спектакли там. Макар и получил високо признание зад океана, проф. Саша Попов живее с мисълта и желанието да се върне в България, но може би това е единствената мечта, която не успява да осъществи приживе. Този изключителен музикант и родолюбец, с огромни заслуги за нашата музика, наричан „бащата на българския симфонизъм“ приключва земния си път далеч от родината на 18 август 1976 година. Години по-късно прахът му е пренесен в България, където намира вечен покой, каквото е последното желание на виртуозния музикант.