Когато преди 30 години на 7 декември тръгнал на последното си пътешествие – а той много обичал да пътува – мнозина навярно ще да са помислили, че това е поредната му шега. Уви, тръгнал си е наистина……
Този живословен разказ от записа е на един от талантливите наши писатели, младия тогава, в следвоенната втора декада на миналия век Владимир Полянов (Георги Иванов Тодоров). Според критиката и литературната история той е незаслужено забравен и изтикан…
Проф. Васил Стоин (5 декември 1880 – 1 декември 1938) има изключителни заслуги в издирването и обнародването на български музикален фолклор. Неговата дъщеря Елена Стоин, също фолклорист, разказва: „Най-много материали събираше сам. Той пътуваше по всяко време…
„Ако не ме приемат във ВИТИЗ, отивам сценичен работник в Шуменския театър“, заканва се младият Илия Раев, който още като ученик мечтае да стане актьор. Не се налага да сбъдне заканата си, защото го приемат от първия…
Цено Тодоров е смятан за един от старейшините на българското изобразително изкуство от първата половина на 20 век. Роден е във Враца на 20 март 1877 г. Учи в първия випуск на Държавното рисувално училище, днешната Национална…
В детската градина На всеки, който слуша, му дават жълта круша. И всеки вече слуша, за да получи круша. Но круша подир круша — дойдоха ни до гуша! И никой пак не слуша, макар че дават круша.…
Откакто се родих, на всички поколения връстница станах. Това са може би стиховете с най-синтезираната самооценка за един живот. И не само връстница – на няколко поколения тя е и спътница в живота, и учител по поезия,…
През 20-те години на XX в. българската интелигенция и особено нашите художници все по-често започват да доближават своето изкуство до процъфтяващия модернизъм в Западна Европа. У нас даровитата и многостранна фигура на Сирак Скитник играе съществена роля…
Името на Добри Войников (10 ноември 1833 г. – 27 март 1878 г.) въплъщава изцяло значението на думата деятел и то от онези възрожденските, които по мисионерски трябва да разгърнат многопластово потенциала си за изграждането на българската…
„Върви из българската литературна нива като Жетварят на Йордан Йовков, потънал в нея, спира се, грижовно стрива житния клас, за да изрони в шепата си едва зреещи зърна на творчеството, още незабелязани от другите, да предвиди развитието…