Изстрелването на космически кораби в днешно време не е сензационна новина, а ежедневие, свързано, разбира се, с една от най-високотехнологичните области на човешката дейност – космонавтиката. Тя, както се полага, също има свой празник и това е Денят на авиацията и космонавтиката – 12 април. На този ден през 1961 г. от космодрума Байконур в орбита е изстрелян първият космически кораб с човек на борда. Корабът е „Восток 1“, а човекът – Юрий Алексеевич Гагарин.

Полетът на Гагарин трае „само“ 107 минути, но отзвукът по целия свят е повече от сензационен, без да броим политическите му измерения във времената на студената война. В съревнованието в космоса между двете суперсили по това време Съветският съюз безспорно е по-напред от Съединените щати след извеждане в орбита на първия изкуствен спътник през 1957 г. Не е парадокс обаче, че тази надпревара, като всяка конкуренция, дава своите резултати за шеметното развитие на космическата индустрия през следващите десетилетия. Нещо повече – води до сътрудничество, например при орбиталните станции, въпреки високата степен на секретност на космическите програми.

България е третата поред страна след Съветския съюз и САЩ, която изпраща в орбита двама космонавти. Това естествено също е резултат от сътрудничество – в рамките на програмата „Интеркосмос“, благодарение на която свои космонавти имат всички страни от бившия соцлагер. Полетът на първия български космонавт е на 10 април 1979 г. В Златния фонд на БНР е запазен запис от емоционалния репортаж на Боян Трайков за това събитие.

България впрочем се смята за космическа страна не само заради своите двама космонавти, а и заради приноса на българската космическа наука в немалко важни проекти и експерименти. Сред тях една от най-значимите е програмата „България-1300“, в рамките на която в орбита са изведени два изкуствени спътника на планетата с комплекс от уникална за времето си българска научна апаратура за измервания на физическите параметри. През 1988 г. на борда на „Союз ТМ-5“ полетя към орбиталната станция „Мир“ вторият български космонавт Александър Александров. За този полет е разработена обширна научна програма и съответен апаратурен комплекс за изследвания.