В една от своите статии, свързани с Радиотеатъра, писателят, журналист и радиокритик Матвей Вълев* обръща внимание на звуковите ефекти. Без тях е немислимо реализирането на какъвто и да е театър в студиото. Обикновено слушателите не си дават сметка, а и не бива, че пиесата се разиграва в една стая пред няколко микрофона и че голяма част от шумовете и звуците, които чуват и които извикват у тях определени асоциации, са възпроизведени специално за Радиото. Днес е различно, защото чрез софтуер може да се създаде всеки един шум в заобикалящата ни среда. Но как е било преди това и как са се създавали шумове с подръчни средства?
Преди доста време, пише Матвей Вълев през 1939-а, театралната трупа при Радио Варна представи пред микрофона радиопиесата „Крилата помощ“. Втората картина беше пропъстрена със звукове. В едно летище няколко самолета се приготвиха за излитане, после пристигна една миньорска спасителна команда, качи се на самолетите, те отлетяха. Чуваше се тракане на телеграф, хлопане на врати, маршировка, запалване на самолетни мотори, пристигане на автомобилни коли, свирки, отлитане на самолети. Без тия звукове действието би си останало като мъртъв говор и никой не би повярвал, че то наистина се разиграва на едно летище.
Как се създадоха тогава звуковите ефекти?
Тракането на телеграфа е лесно да се предаде. Ще се вземе някой бракуван морзов апарат, ще се постави пред микрофона и ще се трака. И варта може да се хлопне, и стъпки да се чуят, и свирка може да изсвири. Нещо повече. Някой би могъл с удари на пръстите си по пулта да наподоби галопиране на коне. В една репетиция мой приятел, актьор от Народния театър, взе хартия, огъна я и започна да търка по стената на микрофона. Създаде звуково дъжд и буря. Има майстори, познати и от тонфилма, които лаят като куче, пеят като славей, вършат всякакви звукови фокуси. През годините звуковите ефекти, които се използват, разбира се, най-често при радиопиесите, но също така и в детските предавания и в редакция „Хумор и сатира“ се съхраняват в отдел „Шумотека“. Неговият дългогодишен ръководител Силвия Гочева ни открехва вратата на тази звукова съкровищница на Българското национално радио:
Бучене на мотор и летене на самолет, тръгване и спиране на автомобил, сигнали от клаксон, излизане на пожарна команда, пътуване с железница, песни на птици, пушечна, картечна или артилерийска стрелба, бойни тръби, мощно „ура“, препускане на кавалерия и много други звукови ефекти, които по-трудно се създават, а често се употребяват в Радиотеатъра, заемат особен отдел в складовете с грамофонни плочи при всяко студио. В Радио София този отдел се води като „Акустични плочи“. Някои са получени от странство, други са правени тук. Освен хора, звукови и плочи в студиото има една звукозаписвателна уредба. Малка уредба с големи възможности. Тя записва всеки говор, всяка песен, всеки звук и не изисква нищо друго освен възможност да се поставят микрофони на местата, дето се говори, пее, шуми, да се изтегли кабел до най-близкия телефонен пост и да се вземе телефонна линия до студиото. Същото, което се изисква за всяко външно или т.нар. изнесено предаване. Звуковете, произвеждани в студиото непосредствено и с подръчни средства, и плочите от тая звукозаписвателна уредба са главните действащи лица във всяка радиопиеса.
Ония автор, режисьор и техник, които умеят да си служат със звуковите кулиси – както в Германия наричат тази част от радиотеатъра, – могат да създадат представления, които с нищо не отстъпват на зрителния театър, а да го надминават покрай другото, и с неограничената своя аудитория.
*Използвана е статията „Звуковите радиокулиси“, 1939 г. от сборника „Матвей Вълев: Радио и общество“, съставител Андрей Ташев, Университетско издание „Св. Климент Охридски“, София, 2017