И народътъ робъ стана господарь

„Човек, който иска да разбере цялата гениалност на идеите на Левски, взаимствани от Гоце Делчев, Яне Сандански и техните другари, трябва да изучава историята на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация. Там виждаме идеите на Левски в пълен разцвет. Яне Сандански най-вярно продължава линията на Левски и на Гоце Делчев.“, пише в биографията на Яне Сандански Мерсия Макдърмот.

За своите проучвания, свързани с установяването на факти и спорни обстоятелства, около личността на Яне Сандански английската историчка говори с Галя Сирийска от Радио България през 1988 година.

Преди да се превърне в един от най-ревностните борци за освобождението на Македония, малкият Яне преживява Кресненско-Разложкото въстание, в което баща му Иван Сандански взема участие.

„Родом съм от село Влахи, Кресничко. Баща ми и майка ми са от същото село. Баща ми беше земеделец. Роден съм на 18 май (стар стил, 30 май нов стил) 1872 година. По време на Руско-Турската война живеехме в Джумая (днес Благоевград), а сетне в Дупница. Тук свърших основно училище, а от класното училище – втори клас. Още от малък, кога се биехме из махалите с камъни, все `зимах ролята на комита.“ Така започва своите спомени Яне Сандански.

След като отбива военната си служба в 13 кюстендилски пехотен полк той участва и в дейността на новосформираното през 1895 година Македонско дружество „Единство“, което продължава работата на първия комитет „Единство“ от 1878 година. Включва се в боевете на четата на войводата Стойо Костов в Родопите, по време на Четническата акция на Върховния македонски комитет от 1895 година.

По време на Гръцко-турската война през 1897 година Яне Сандански и брат му Тодор се присъединяват към четата на Кръстьо Захариев, която навлиза на територията на Османската империя. Четниците са застигнати близо до билото на Пирин, където участват в престрелка с турския аскер. Сандански е ранен и е изведен от полето на боя от брат си, за лечение в Княжество България.

Докато се лекува и работи като библиотекар към дупнишкото дружество „Младост“, на което по-късно става председател, Яне Сандански чете революционна литература и оформя своите политически възгледи като привърженик на радославистите. Срещата му с идеолога на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО) Гоце Делчев се оказва съдбоносна за бъдещето на младия революционер. Двамата започват усилена работа по сближаване на двете организации (дупнишката „Младост“ и ВМОРО).

Сериозно ограничените финанси на ВМОРО подтикват революционерите към извършването на няколко отвличания. Тези акции, които целят получаването на откуп с цел набавяне на необходимите за организацията средства, не постигат желания резултат. Гоце Делчев и Яне Сандански отново започват да обсъждат вариантите: Сандански първоначално смята, че трябва да бъде отвлечен цар Фердинанд, но Гоце Делчев успява да го склони да не предприема рискованата мисия. И двамата са на мнение, че ефективността на акциите ще бъде по-голяма на територията на Османската империя.

Сандански бързо организира чета и поема към Банско, където залавя протестантката и мисионерка Елън Стоун и спътницата ѝ Катерина Цилка. Нейното отвличане дава началото на „Афера мис Стоун“. За да бъдат освободени е поискан откуп от 25 хиляди турски лири. Преди да получат парите, четниците се укриват в продължение на шест месеца от турските потери и българските гранични власти, които претърсват пограничните райони. След дълги преследвания и редица разменени по време на преговорите писма парите са изплатени в началото на 1902 година в Банско. Отвличането на мис Стоун оказва изключително положително въздействие не само върху финансите на ВМОРО. След като е освободена, Елън Стоун се връща в Америка, където нейните лекции за каузата на македонските българи и тежката им съдба в Османската империя провокират нтереса на американското, а и на европейското общество към историята ѝ.

В Златния фонд на Българското национално радио (БНР) са съхранени разказите за „Старика“ (както са го наричали бойните му другари) на много от наследниците на неговите четници. През 1965 година Стоян Ризов описва бойната подготовка и действията на четата при Мелник.

„Всеки, който е бил в Македония, особено през оная епоха на бурни и героични борби против Султанския стопански и политически гнет, не могъл е да не остане удивен от личността на Яне и да не го обикне. Това би значило да останеш вън от оня буен поток от идеализъм и ентусиазъм, на гребена на който стоеше Яне и който за онова време твореше историата. Това би значило да не живееш с болките и радостите на своя народ, защото действително е редкост такова щастливо съчетание на личност и народ.“ С тези думи първият главен редактор на вестник „Работническо дело“ Христо Константинов описва македонския революционер в биографичната книга „Старика – Яне Сандански (личност и дело)“.

А в Пиринския край и до днес се пеят песните за живота, делото и смъртта на Яне Сандански. Една от тези песни „Тръгнал ми Яне Сандански“ в изпълнение на фолклорен ансамбъл от Сандански е съхранена в документален запис на БНР през 1974 година.

1908 – „годината на освобождението“

Скоро след тези събития избухва Илинденско-Преображенското въстание, което не е добре организирано и не постига национланото освобождение на българите от Тракия и Македония. Във Вътрешната организация настъпва дълбок разрив, идва и разцеплението между ВМОРО и Върховния Македоно-Одрински комитет (ВМОК). Десетки хиляди българи бягат от опожарените села към България. Кървавият период е белязан от предателства, борба за власт и убийства – след решение на Серския окръг през 1907 година Яне Сандански организира убийството на Борис Сарафов, Михаил Даев и Иван Гарванов. В София Яне Сандански и неговите поддръжници приемат директивата за бъдещата дейност на организацията. Целта ѝ е да демократизира организацията, а за постигането ѝ Сандански събира осмина съзаклятници и започва агитационна дейност в района на Горна Джумая и Разлог.

През 1908 година започва подготовката на поредния опит за освобождението на откъснатите от България територии по силата на Берлинския конгрес. В Солун е публикувана „Проектопрограма на Македоно-Одринската революционна организация (изработена от Серския, Солунския и Струмишкия Революционни окръзи)“, която включва Програмни искания и Декларация (със запазен правопис):

„Изхождайки отъ идеалитѣ на организираното население, въ името на което е сѫществувала и сѫществува Революционната организация въ Македония и одринско, Окрѫжнитѣ комитети на изброенитѣ по-горѣ Революционни окрѫзи поставятъ за главна задача и основна цѣль въ прѣдстоящитѣ борби не откъсването на Македония и Одринско отъ Отоманската Империя, не тласкането имъ по пѫтища и съ срѣдства, които не подкрепятъ цѣлостьта на една правова и културна турска държава не отчуждаването имъ отъ общитѣ културни, политически и икомомически връски съ останалитѣ части на обширната и богата турска империя, което би възбудило отново кървавитѣ междунационални раздори и сътресения – опората на всѣка политическа реакция – а въдворяването на едно положение при което всѣка нация, включително и нашата – Българската – да има обезпечени всички гаранции за свободно политическо, икономическо и културно развитие, да има всички условия за правилното и безприпятствено развърщане на своитѣ производни сили и като отдѣлна нация съ свои специфични особености и изисквания и като миренъ членъ на едно просвѣтено и културно сѣмейство, което ще прѣставлява една Турция коренно обновена, модерна и културна.“

Решенията на Серския революционен комитет обхващат, както революционно-организационната дейност на посветилите се на освободителното дело, също така и грижата за населението на съответния окръг. Едно от тези решения постановява задължителното начално образование на децата в Пиринския край. В периода след Младотурската революция комитета подпомага и изграждането на над 20 училища в Мелнишко. За просветителската дейност, която развива Яне Сандански в годините след Хюриета, говори Асен Хаджипетров. Записът за БНР е реализиран през 1965 година.

Неговите противници предлагат друга версия на тази негова дейност, в която го обвиняват в слугуване на имперската идея. В книгата „Истинският лик на Яни Сандански убиеца на Борис Сарафов, Иван Гарванов
и Михаил Даев“, която излиза от печат през лятото на 1915 година неговият образ е сериозно компрометиран:

„Яни Сандански и неговите другари се заеха и с отоманизацията (потурчването) на българските културни институти, каквито бяха училищата, основани и издигнати чрез толкова борби и жертви със средствата на населението и Екзархията. А това те вършеха или със заплашване или с наддаване, т.е., ако народната заплата на учителя бе 20 лири, Сандански предлагаше от турците 30 лири, за да се отоманизира, за да се потурчи учителят и училището.“

В солунския Манифест, който воеводата Яне Сандански отправя към турското и християнското население в Македония, има ясни послания за обединение и участие в общата борба за отхвърляне на абсолютната имперска власт.

„Сънародници,
Вие, които сте дали толкова скъпи жертви пред олтаря на свободата, можете радостно да въздъхнете. Сега вие не сте сами – ето защо и вашата борба става по-лека и по-надеждна. С общи усилия на всички народи, ние ще извоюваме нашата свобода. Не се поддавайте на престъпната агитация, която може би ще се поведе от официалните власти в България против вашата задружна борба с турския народ и неговата стремяща се към свобода интелигенция.“

Няколко дни след манифеста, в Неврокоп Яне Сандански говори в подкрепа на Младотурската революция:

„Днес всички ний – турци, българи, гърци, арнаути, евреи и др. дадохме клетва, че ще работим за милото ни отечество и ще бъдем неразделни и всички ще се жертваме за него и ако стане нужда, даже и кръвта си ще пролеем. Просвещението най-здраво гарантира положението на отечеството, затуй отваряйте училища! И просвещавайте се! И това, което трябва за подобрението на положението на населението, ще го искаме от Султана, и ако не ни удовлетвори със сила ще го искаме и ще викнем всички с един глас “Долу Султана! Долу Султана! Долу Султана!”

Решаването на Македонския въпрос следва да се случи:

„Само когато сме достатъчно силни, може да се решава за въстание. А онези, върховистите, постъпват инак. Казват ни, вие ставайте, оттам иде Русия, оттук иде България и прочее. Обяснявахме им, че тоя въпрос не е български, а европейски, и че България и да иска да го решава сама, не може. Ние трябва да го поставим на международна почва… Върховизмът е най-типичен случай за безсмислено раздвояване на българската енергия. Той е първото политическо прегрешение измежду тези, които крайно лошо се отразиха върху съдбата на Македония, а и върху съдбата на България!“