Владимир Трандафилов (1897 – 1972) е роден в Плевен, но израства във Варна. Като дете мечтае да стане морски капитан и да открива нови светове, но актьорът у него надделява. Още като ученик играе в Работническия театър на електротехника Борис Митев, а след това превзема сцената на Варненския общински театър.
През 1922 г., още с първото си участие на софийска сцена в ролята на Георг Сабо в „Приказка за вълка“ от унгарския драматург Ференц Молнар, която до този момент е изпълнявана от големия артист Кръстьо Сарафов, Трандафилов завладява публиката с дълбокия си мелодичен глас и ярко артистично присъствие. Така си спечелва място в трупата на Народния театър като редовен артист. От 1924 до 1926 г. специализира в Париж със стипендия за таланти, където се обучава в театър „Одеон“ при известния актьор и режисьор Фирмен Жемие, близък приятел на Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко. Получава покана да остане на работа във Франция, но предпочита да се върне в родината си.
След години съдбата дава втори шанс на Владимир Трандафилов – поканен е да работи в Холивуд от режисьора Рекс Инграм, който му предлага да изиграе ролята на екзотичен принц във филма „Градината на Аллаха“ и четиригодишен договор със солиден хонорар, но той отново отказва. Владимир Трандафилов е сред основателите на Държавното висше театрално училище (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“), където преподава рецитация и е ръководител на Катедрата по художествено слово (1948).
Артистът, когото наричат духовен аристократ, е щедро надарен от природата с привлекателна външност, достолепна осанка, голям талант и интелигентност, а красивият му, изразителен и богат на нюанси и интонации глас е единствен на театралната ни сцена и притежава силата да подчинява и покорява.
Героите на Трандафилов в пиесите от българския героично-романтичен репертоар носят обаянието на легендарната поетическа личност. Те се отличават с вътрешна сила, мащабност и са пресъздадени със своеобразна патетика. Вниманието на артиста е насочено към разкриването на личния подвиг чрез монументалността на образа и хиперболизацията на чувствата. Сред творческите му постижения са образите на Иванко в драмата на Васил Друмев „Иванку, убиецът на Асеня I“, Ивайло в драмата „Престолът“, Владиков в пиесата „Хъшове“ и министър Балтов в комедията „Службогонци“ от Иван Вазов, Живко в драмата „Майстори“ от Рачо Стоянов.
В произведенията от чуждестранната класика са забележителни ролите му на Едгар в „Крал Лир“, Отело и Хамлет в едноименните трагедии на Уилям Шекспир, Ернани в едноименната драма на Виктор Юго, Филип II в „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер, Арбенин в „Маскарад“ от Михаил Лермонтов, Арман в „Дамата с камелиите“ по романа на Александър Дюма-син и др. Дон Родриго в трагедията „Сид“ от Пиер Корней, изигран от Трандафилов в постановката на Николай Масалитинов, носи хладната изисканост на класическия стил, който актьорът насища с дълбоко хуманистично съдържание. Неговият Арбенин е романтичният герой, протестиращ срещу духовната празнота на светския живот.
Владимир Трандафилов е един от най-големите рецитатори сред българските артисти – със съвършена дикция и неповторим в изпълненията си на творби на Джордж Байрон и Йохан Волфганг Гьоте.