„Аз бързах талантливо да живея…” – е внезапно изтръгнало се признание от поет, разбрал много рано цената на времето и затова оставил „в истинския образ на нещата” много повече от „два-три лични щриха”.
Неговата поезия е една позиция. Тя съществува такава, каквато той я изгражда в израз на своите способности, познания, характер. Той остава завинаги на тридесет и две години – възраст, която в усложнените психологически обстоятелства на изкуството обикновено се смята за начална. В случая с Владимир Башев обаче тя е белязана от навреме дошла творческа и човешка зрелост.

Чуйте автора в изълнение на стихотворението „Желязото се учи да лети” – финал, запис 1964 година:

Владимир Башев не е първият интелектуалец от своя род. Преди него с фамилните имена Башеви и Луканови действат известни общественици, медици, юристи, театрали.
Ражда се в София на 28 юли 1935 година. Бащата – адвокат, широко ерудиран в областта на правото, влага в сина си много от своя стремеж към сигурни познания, насочва го към самостоятелни занимания. Майката – медицинска сестра, с твърд и последователен характер, възпитава сина си умно и деликатно. Човеколюбие, честност, упоритост – това са нейни черти, отрано въплътени у него. Ранното детство на Владимир преминава в Шумен, Враца и Лом, където адвокатства баща му. Основно и гимназиално образование получава в София. Завършва специалност Българска литература в Софийския университет (1958). Работи като редактор (1957–1958), заместник-главен редактор (1963) на в. „Народна младеж”, главен редактор (1963) на в. „Пулс”. Литературен сътрудник  (1957–1963) на в. „Работническо дело”, завеждащ отдел и заместник-главен редактор (1964–1967) на в. „Литературен фронт”. Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, на Главния комитет на ДКМС в София, на Бюрото на Централния комитет на ДКМС.

Роден в столицата, Башев синовно я възприема като духовно средище, като възможност да използва артистичните ѝ пространства за моделиране на вкус и събиране на художествена информация. В широкия кръг от хора около себе си той има неколцина духовни покровители – композиторите Лиляна Манкова, Любомир Пипков и Димитър Петков, журналистката Лиза Матева и съпругът ѝ Павел Матев, учителят писател Методи Маринов, баща на поета Иван Методиев, режисьорката Гертруда Луканова, далечна негова сродница. Такива хора го правят постоянен посетител на  концерти, на изложби, на тетрални спектакли. Интересуват го всички области на човешкото познание, включително физика, политика, спорт. Освен с дълбоките си и трайни знания, се отличава със стремеж да възприема експеримента в изкуството, новаторството, като една авангардна личност. Пише и превежда предимно поезия. Преводите от руски и гръцки език, допълват портрета му на поет ерудит.
В периода от 1957 до 1967-а Владимир Башев, който според критиците е една от най-ярките фигури от „априлското поколение”, създава 7 стихосбирки: „Тревожни антени“ (1957), „Преодоляване на гравитацията“ (1960), „Желязно време“ (1962), „Нецелунатите момичета“ (поема, 1963), „Магазин за часовници“ (1964), „Възраст“ (1964), „Ателие“ (1967), стотици стихотворения, поемите „Кирил против догмата“ и „Голямата наука“, радиооперата „Вашето присъствие“, десетки текстове на песни („Искам да те нарисувам”, „Възраст”…), литературни статии и есета, много преводи на младите тогава руски поети Евгений Евтушенко и Андрей Вознесенски, либретото на операта „Антигона 43“ на Любомир Пипков. По негови стихове Пипков създава бележитата „Оратория на нашето време” – един връх в националния музикален жанр.

 „Когато се запознах с текста възкликнах от възторг”, казва Александър Райчев, композирал радиооперата „Вашето присъствие” по либрето на Владимир Башев, запис 1969 година:

 В една от статиите си Башев пише: „Непрекъснато поглеждаме часовниците си. Непременно бързаме… Необятна по своята значимост и сложност е битката за времето.” Така е, когато трябва да се навакса пропуснатото, когато носиш необозримия свят на човешките блянове, стремежи и жажда за познания. Това е времето, когато източноевропейските страни мъчително се измъкват от херметизма, когато научните лаборатории работят трескаво, когато социалната революция започва да се идентифицира с научно-техническата, когато се подготвят първите полети на човека към Луната. Време пълно с търсения, движение, надежди.

„Изключително интересно време… Преодоляваше се и в изкуствата, и в живота, и в политическите отношения догматизмът”, спомени на Петър Караангов за „умния, интелигентен, съвременен поет” Владимир Башев, запис 2005 година:

Башев добре познава световната поезия. Не рядко в разговорите му присъстват имената на Гийом Аполинер или Томас Елиът, Алън Гинсбърг или  Лорънс Ферлингети, но по-често погледът му е отправен към новото в руската поезия: Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Белла Ахмадулина и др. Въпреки просторното си познание за другите, поетът остава верен на своята посока и предпочита да прилича на себе си и на своето българско време. Наред с широтата на интересите и възгледите, с мащаба на творческите стремежи и художествените постижения той е много широко скроен и като човек. Башев е ентусиаст във всичко, в приятелството, в работата, в човешките си и колегиални отношения. Неуморим. Неповторим. Признание от Евгений Евтушенко: „От него никога не чух лоша дума за талантливи хора. Той не разбираше думата „съперник”. Владимир Башев беше първият мой читател, който беше повярвал в мен като в поет и преведе прекрасно стиховете ми.”

Ако няма какво да
дадем на света,
за какво сме родени?
В стиховете му постоянно възникват такива въпроси, които всъщност действат като компаси, защото не затварят пространството, а винаги сочат посоката. Неговите сетива са като тревожна антена (както се казва и първата му книга), с които долавя пулса на времето, ритъма, светлината, трагиката му. В произведенията си той прославя човешката дързост, взира се напрегнато във всичко ново, сякаш търсейки странния пейзаж на неоткрити светове.

Стихотворението „Размисъл”, в изпълнение на актьора Васил Стойчев, запис 1971 година:

За приятеля Владимир поетът Любомир Левчев казва: „Неговият наркотик бяха книгите, неговата кръчма библиотеката. Той четеше като пътешественик, като откривател и често разказваше прочетеното или видяното по-красиво от оригинала”.

Въпреки краткия си земен път Владимир Башев сподели с нас любовна лирика, истинска в чистотата си и поезия, богата с философски мотиви и интелектуална съзерцателност. Навярно е живял пълноценно и е обичал безкрайно, за да напише толкова много любовни откровения. Той изпреварва времето, надскача възрастта, която съдбата му е отредила… до онази злополучна катастрофа на 19 ноември 1967 г. Но в пророчески стихове проектира своята отговорност и след смъртта:
Търсете всички варианти,
гладът е вече нетърпим –
светът е пълен със таланти,
но гений е необходим!
Ковете оня ден съдбовен,
създайте шеметния час,
във който мозъкът върховен
ще проговори между нас.
Защото всичко се прощава
или забравя се, освен
от нас да чакат тази слава,
а ние лесно да умрем!

По тази публикация работи Десислава Димитрова