„Конкурсите за радиоговорители се провеждат от комисия, съставена от ръководните лица на Радио София и попълнена от един представител на Народния театъръ, Съюза на артиститѣ и Дружеството на столичнитѣ журналисти.

Преди всичко, кандидатите трѣбва да иматъ предвид, че микрофонътъ не търпи никакви кълчения на езика, никакви подражания, никакъвъ излишенъ патосъ. Колкото по-естественъ е говорътъ, толкова по-приятно звучи гласътъ на микрофона, толкова по-вѣроятно е кандидатътъ да бѫде допуснат до следующата проба. Това основно правило е особено важно за онѣзи от кандидатитѣ, които се явяват за първи пѫть предъ микрофонъ… Затова, ако искате да станете радиоговоритель, преди да се явите на конкурсъ, направете една проба съ себе си. Съберете приятелитѣ си, вземете единъ вестникъ и четете на гласъ последнитъ новини. Четете умерѣно бавно и следете правописнитѣ знаци. Не си вземайте дъхъ по срѣдата на фразата, не се запъвайте предъ по-труднитѣ думи и имена, не промѣняйте цвѣта на лицето си. Ако вашитѣ приятели сѫ на мнение, че имате приятенъ тембъръ и отлична дикция, явете се на конкурсъ.

Характерътъ на единъ гласъ е твърде сложенъ. Въ ритъма, тембъра и мелодичностьта на гласоветѣ има толкова различия, колкото и хората сѫ различни. Гласътъ на радиоговорителя не трѣбва да бъде грубъ, рѣзъкъ, студенъ, глухъ, остъръ, крѣсливъ и пр. На микрофона допадатъ само плътни, убедителни и топли гласове, които съдържатъ в себе си цѣлата гама на човѣшкитѣ чувствания. Ето, това е най-трудното, но и най-ценното качество, което притежаватъ само малцина отъ радиоговорителитѣ по свѣта. Помнете обаче, че микрофонътъ има последната дума.“

Думите на Петър Витанов, относно радиофоничността на гласовете, написани през далечната 1940 г. не са загубили своята актуалност. А ето и лицата на гласовете зад микрофона в онези години, когато за едно говорителско място, по думите на Ваня Моллова, са се явявали над 1000 кандидати.