„Първи септември 1949 година. — пише в биографичната си книга „Притаени мигове, книга 1: Срещи“ Георги Йорданов — Топъл слънчев ден. В двора между четирите сгради на мъжката гимназия „Добри Чинтулов“ в Сливен се откриваше новата учебна…
„Вие сте самата пламенност!“, възкликва белгийският поет Емил Верхарн, когато се среща с Гео Милев. По-късно тези думи се свързват с решението на издателя да назове второто си списание „Пламък“. Първородният син на учителите Мильо и Анастасия…
Във кръвта удрят залпове огнени, пролетта се отеква с любов – като птици от огън подгонени стиховете ми стават на зов! Така Николай Хрелков определя своята поезия, завладяла читалищните сцени и клубните подиуми през 30-те години на…
Ти сън ли си? Или те има? Или си утринна звезда далечна, но със близко име, която свети без следа… Каква невеста си била ти, мамо… Любов – магическа реалност, неоскърбени светове, в които жадно и нормално…
„Геният идва на земята, казва Пейо Яворов, със своята мисия в едно уречено време, аз вярвам в гения на човешкия дух. Той идва да изпълни една висока мисия, изгаря, за да я освети, и си отива от…
Все по-малко се помни кой стои зад това име. Приживе един от приятелите му – прекрасният наш поет Александър Геров, казва: „Вутимски е много по-добър поет от мен.” Друг един голям майстор на стиха – Валери Петров,…
Съдбата никога не е била благосклонна към нея. Тъкмо обратното – в целия си жизнен път тя е получавала непрекъснато хули и обиди, понякога толкова тежки и застрашителни, че едва ли и най-смелата мъжка натура би могла…
След представление в Народния театър Атанас Далчев решава да изпрати една млада дама до дома ѝ. Вървят по улица „Бенковски“ и вместо за пиесата от Херман Бар двамата си говорят за това, което Далчев е прочел през…
За да не ти е мъчно никога, към никого не се привързвай. Живей във себе си. Там блика вълшебен извор с ясен бързей. Недей от чувствата замира а преживявай като птица, която всякъде намира подслон, гнездо, трохи,…
Нарича себе си „рицарят на белия лист”, „бленуващ човек”, а „поезията е съдба”, на която издържа с удоволствие. Чужд на всичко делнично, слаб, брадясал, същински отшелник, той живее в свой свят насред забързаната столица. „Не обичам софийските…