„Аз разбирам изкуството като правдиво изобразяване на реалната действителност. То трябва не само да изобразява правдиво живота, но и да чертае пътя за бъдещето, което идва да смени настоящето… Труден бе моят сценичен и житейски път. Но родната сцена, на която раздадох себе си, винаги ми бе скъпа…Трънлив, но славен път изминахме на българската сцена ние, по-старите оперни артисти. С чувство на умиление и възхищение си спомням онова време на идеализъм и саможертва, когато изкуството за нас беше всичко. Всяка нова роля за мене беше нов живот. “

Значимо е духовното наследство на Стефан Македонски – оперният и оперетен певец, артист, режисьор и педагог, един от първостроителите на българската опера и радетел за превръщането на Българската оперна дружба (предшественик на Софийската народна опера) в държавна институция, основател на Държавния музикален театър в София, първи носител на званието народен артист у нас (1947 г.).

Певческата му и артистична дейност е епоха в историята на нашия оперен театър. Неспокоен и търсещ дух, човек на действието, той непрекъснато провокира съдбата със своето напредничаво мислене и смели идеи в областта на музиката и културата.

Стефан Македонски е роден на 25 март 1885 г. в Сливен в семейството на майстор резбар-иконописец и народна певица. В София, където родителите му се преселват, организира квартални представления, пее в различни хорове, участва в театрални постановки в Първа софийска мъжка гимназия и прави впечатление с играта си. Когато Македонски започва да учи пеене в Московската консерватория (1904 – 1910) в класа на италианския вокален педагог проф. Енрико Корси, мечтата от детството – да се посвети на певческото изкуство – става реалност. Като студент участва в много концерти, а на оперната сцена дебютира с второстепенни роли в частната опера „С. И. Зимин“, по-късно филиал на Болшой театър. След години проф. Корси казва за своя най-любим и добър ученик: „Предстоеше му бляскава кариера в оперния театър „Зимин“, а той го напусна и замина за България… Днес щеше да бъде един от първите тенори на Русия!“

Първата изява на Стефан Македонски на родна земя е през 1910 г., когато изнася благотворителен концерт с оперния певец Панайот Димитров. На 5 януари следващата година Македонски прави дебюта си в Българската оперна дружба в ролята на Камен от „Камен и Цена“ на Иван Иванов и Вацлав Кауцки, а след това изпълнява и ролята на кир Тодор в „Борислав“ от маестро Георги Атанасов. Това са едни от първите български опери, поставени на сцената на Оперната дружба. През есента на 1911 г. талантливият тенор специализира в Париж при вокалния педагог проф. Морис Решьо, с чиято помощ подготвя част от ролите си от френския оперен репертоар: Дон Хозе в „Кармен“ от Жорж Бизе, Самсон в „Самсон и Далила“ от Камий Сен Санс, Фра Дяволо в едноименната опера на Даниел Обер, Хофман в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, Вертер в едноименната опера на Жул Масне, Раул в „Хугеноти“ на Джакомо Майербер, Фауст в едноименната опера на Шарл Гуно, Елеазар в „Еврейката“ от Жак Фроментал Халеви и др.

Стефан Македонски за кратко се изявява и в амплоато на драматичен артист в Народния театър (1912 – 1913), където също покорява публиката със своя талант и харизматично присъствие. Голяма школа за него е втората му специализация през 1916 г., този път в Германия, с акцент върху сценичната постановка и немската вокална школа. Македонски работи със забележителния режисьор-реформатор Макс Райнхард и вокалния педагог проф. Ернесто Марини, а междувременно гастролира с огромен успех на сцените на оперните театри във Висбаден, Мюнхен, Франкфурт, Хановер и Шарлотенбург. На 10 май 1917 г. е удостоен с почетното звание камерзенгер за изключително певческо и артистично майсторство. По време на Балканските войни (1912 –1913) изнася много концерти на фронта, а с благотворителните си инициативи продължава и след завръщането си от Германия.

Какви са причините да се завърне в родината си, както и за по-нататъшното му професионално развитие разказва неговият син Константин Македонски, в запис от 1987 година:

И така, от 1922 до 1933 г. Стефан Македонски е водещ тенор на Софийската народна опера и пее 27 главни партии в опери на френски, италиански, немски, руски, български и други славянски автори, на повечето от които е първият изпълнител. Ето и нещо куриозно: през този период той не е ползвал нито един ден отпуск, нито му е разрешено да пътува на гастроли в чужбина, защото е единственият драматичен тенор в театъра! Самият Македонски смята за свои коронни роли Канио („Палячи“ от Руджиеро Леонкавало), Радамес и Отело („Аида“ и „Отело“ от Джузепе Верди), Дон Хозе, Елеазар и Танхойзер (в едноименната опера на Рихард Вагнер). Той е единственият изпълнител на Отело от постановката през 1922 г. до свалянето на спектакъла през 1927 г. , както и на ролята на Раул в „Хугеноти“, на Макс във „Вълшебният стрелец“ от Карл Мария фон Вебер. Оперният артист е и първият Герман от „Дама Пика“ на П. И. Чайковски, Каварадоси от „Тоска“ на Джакомо Пучини, Хофман, Фра Дяволо, първият, изиграл ролята на Херцога от „Риголето“ на Верди. Македонски е и най-обичаният и предпочитан Канио… В репертоара си тенорът записва и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, Манрико и Алфред във Вердиевите „Трубадур“ и „Травиата“, Туриду в „Селска чест“ от Пиетро Маскани, Ленски в „Евгений Онегин“ от П. И. Чайковски и още много роли, изиграни от него с неподражаемо майсторство.

Ария на Отело от едноименната опера на Джузепе Верди в изпълнение на Стефан Македонски, запис от 1948 година:

За човека и артиста Стефан Македонски, както и за някои комични моменти на сцената сладкодумно и с много топло чувство разказва оперната певица Елисавета Йовович, запис от 1989 година:

Първокласен артист с голяма музикална култура, Стефан Македонски оставя ярка следа и на оперетната сцена. От 1937 до 1948 г. работи като концертен певец, вокален педагог и режисьор. Сред оперите, които поставя с успех в различни театри в страната, са „Цвета“ на маестро Атанасов, „Кармен“, „Тоска“, Севилският бръснар“ от Джоакино Росини.

Делото на Стефан Македонски е свързано и с Варненската общинска опера, на която е артистичен директор и художествен ръководител в периода 1930 – 1932 г. Той реализира идеята за Подвижна народна опера, създадена през 1934 г., и e нейна движеща сила, художествен ръководител, режисьор и актьор. През 1948 г. става първият директор на основания от него Държавен музикален театър. Към това време ни връща проф. Светозар Донев – оперетен и оперен режисьор, един от най-изтъкнатите творци на съвременното българско театрално и музикално изкуство, който подчертава заслугите на Стефан Македонски за цялостното израстване на оперетния театър у нас, запис от 2000 година:

Днес Държавният музикален театър заслужено и с пълно право носи името Стефан Македонски. Име, което напомня за невероятната личност на голям артист и оперен певец и за забележителните му заслуги в развитието и утвърждаването на оперно-певческото изкуство у нас.