Славка Славова (1924 – 2002) завършва специалност пиано при проф. Панчо Владигеров и пеене при Людмила Прокопова в Консерваторията и успоредно актьорско майсторство в Държавната театрална школа при проф. Кръстьо Мирски (1947 г.). Дебютира в ролята на Агнес („Училище за жени” – Молиер) в Народния театър, където работи с прекъсвания (по политически причини) до 1991 г.

В Мила от „В полите на Витоша” на Яворов с дълбок трагизъм придава ново, модерно, европейско звучене на пиесата. Постановката на Стефан Сърчаджиев се играе над 250 пъти. В Гитъл Моска от „Двама на люлката” на Уилям Гибсън тя е наранената, безработна балерина, загубена в големия град. В образа на нямата Катрин от „Майка Кураж и нейните деца” на Брехт Славка Славова само чрез пластика изгражда от едно свито и плахо момиче героиня, която спасява цял град. С каквото и да се заеме – рецитали (Неточка Незванова по Достоевски), спектакли с пътуващия театър „Барбуков”, тя щедро получава заслужената любов на публиката.

Ето какво си спомня нейната най-близка приятелка Таня Масалитинова за „Театър, любов моя” на Валери Петров: „Идеята беше на Славка. Първоначално тя е смятала да го направи като моноспектакъл, но след това се отказала и ми се обади: „Навита ли си?” Казах й: „Аз съм навита, но как ще навием Валери Петров да ни го напише?” Обаче навихме го… Работата тръгна. На прочита (при Валери) беше поканен режисьорът Младен Киселов. Той хареса много идеята, всички сцени, но заяви, че липсва „свързващо звено”. Тогава със Славка за една нощ го измислихме в основата на тези сцени сложихме диалога между Мария Стюарт и Елизабет от пиесата на Шилер „Мария Стюарт”. Занесохме нашето „звено” на Валери, той го одобри и бляскаво дописа пиесата. Спектакълът имаше дълъг живот – над 10 сезона”.

Текст: Мая Бениеш