… Изкуството е само творческа душа, която се е определила пред видимото. Затова то е капризно като душата, то е често непонятно като душата; и мъгляво като нея, и ярко като нея; то е многостранно, многолико пак като нея…

… Догматиката е смърт за изкуството. Изкуството не е формула – нито сюжетът, нито начинът на живописването, нито яркостта или нежността на багрите определят неговата цена, нито пък термините „романтично“, „символично“, „предметно“ или „натуралистично“ дават или отнемат неговата трайност. Слава Богу, че то е разнообразно и по дух, и по техника, и по сюжет – както е многолика човешката, специално творческата душа. В изкуството няма шкаф с готови формули – формулата ни прави слепи за много неща, най-вече за многообразните превъплъщения на творческото начало. Най-лесна и най-погрешна е преценката, почиваща на догма. Особено за нашето младо изкуство догмата е опасна. Престъпление е да налагаме на известен творец, безразлично дали е художник, писател или музикант, мироглед, който е чужд на неговата индивидуалност. Голямата творческа индивидуалност е вече мироглед, който включва и последователността, и противоречията на големия дух.

Да търсим талантливия човек, да покажем ценното у него, но да го освободим от терора на натрапените формули и личните предпочитания. Светът в униформа, изкуството в униформа би било най-голямата творческа трагедия.