Макар и нелек, пътят на българското кино е белязан от събития, които доказват прогресивното му развитие.
Една от ярките страници на неговата многолетна и бурна история е записана на 23 юли 1934 г., когато е основан Съюзът на филмовите деятели в България.
На този ден във фотоателието на режисьора Александър Вазов, намиращо се на ул. „Леге“ в София, се събират тружениците на българското кино – Васил Гендов, Борис Грежов, Васил Бакърджиев, Александър Вазов, Минко Балкански, Симеон Симеонов, Васил Пошев, Петър Стойчев, Стефан Петров, Велко Стоев. Но до тази дата се стига след създаването на няколко други организации, обединяващи хората от кинематографическия бранш в България.

През 1920 г. кинопрожекционистите се организират в Съюз на кинооператорите, които са най-многобройната част от хората, заети с кино.
През 1921 г. списание „Кинопреглед“ съобщава за създаването на Съюза на филмовите доставчици.
През 1924 г., след няколко неуспешни опита да се създаде браншово сдружение на притежателите на кина, започнали още през 1915 г., на сцената се появява Съюзът на кинопритежателите. Това е най-мощната и влиятелна организация, която направлява работите в разпространението  и показването на филмите.
През същата година след многобройни опити, най-после се създава и Дружество на кинолюбителите в България, което има клонове в почти всички големи градове на страната.
Две години по-късно, през 1926 г., се създава Съюз на приятелите на филма от знаменити български интелектуалци.

В края на месец юли 1934 г. столичният вестник „Слово“ известява, че: „На състоялото се на 23 т. м. общо годишно събрание на Съюза на филмопроизводителите се взеха няколко важни решения, които имат голямо обществено значение. Така например Съюзът се преименува в Съюз на филмовите деятели в България. С това се цели да се привлекат за членове на съюза наши общественици, писатели, журналисти, композитори, театрали, артисти и други.“ Тогава за председател е избран създателят на първия български игрален филм „Българан е галант“ Васил Гендов, а подпредседател е Александър Вазов.

Организацията създава първообраза на днешната структура на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) – Управителен съвет и творчески гилдии по кинопрофесии.

След 1944 г. историята на СБФД не минава без катаклизми. С постановление на Министерския съвет от 1948 г. Съюзът е закрит и преобразуван в Дом на киното, а структурата се възстановява едва след шест години, през 1954 г. През годините членовете на СБФД са сред най-авторитетните имена в българската режисура, литература, актьорско майсторство, критика и теория, музика и изобразително изкуство.

Днес, според своя Устав, СБФД е творческо-професионална организация със свой принос в развитието на филмовото изкуство и аудиовизията в България. Върховен орган е Общото събрание. То определя основните задачи, насоките и програмата за дейността на Съюза. Приема, изменя и допълва Устава. Избира и освобождава Управителния съвет и Контролната комисия.
Между две Общи събрания дейността на СБФД се ръководи от Управителен съвет. Съюзът на българските филмови дейци се представлява от своя председател, избран пряко от Общото събрание. Контролната комисия се избира от Общото събрание и се отчита пред него. В СБФД  има 10 гилдии на: кинорежисьори, кинооператори, кинодраматурзи, актьори, художници, кинокритици, аниматори, композитори и звукорежисьори, монтажисти, юридически, икономически и технически специалисти в областта на киното.
С извоювания си международен авторитет СБФД е приет за член на най-авторитетни международни филмови организации: Международната федерация на филмовите критици (FIPRESCI) – от 1973 г., Федерацията на европейските кинорежисьори (FERA), Международната асоциация на филмовите аниматори (ASIFA) – от 1974 г., Международния център на филмите за деца и юноши (CIFEJ) – от 1984 г.