Катя Филипова (13 май 1949 – 13 май 2012) е певицата с един от най-красивите и изразителни гласове в българската популярна музика през 70-те години на миналия век.
Родена е във Варна и израства в музикално семейство. Баща ѝ е актьор и певец в Музикалния театър в София, а майка ѝ е пианистка. За съжаление двамата почиват млади и Катя остава сама едва на 23-годишна възраст. Завършва новата тогава специалност социология, но нейната тръпка си остава музиката. Както самата тя признава по-късно: „Песента се оказа по-силна.“
Първите ѝ професионални изяви са в трио „Обектив“ заедно с Маргарита Хранова и Лидия Джонева. Самостоятелна кариера започва след като печели конкурс за солист на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия (дн. Биг бенд).
Плътният и кадифен глас на певицата, както и перфекционизмът, с който работи са забелязани и успехите не закъсняват. Още първото ѝ участие на международен фестивал – „Златният мост“ в Западен Берлин през 1975 г., ѝ носи втора награда и предложение от концерна GMbH за 4-годишен договор за работа и разпространение на плочи. Намесват се властите и под предлог, че не може капиталисти да експлоатират един български талант, осуетяват тази възможност. По-късно в свои интервюта Катя Филипова споделя, че макар да смята, че е пропуснала голям шанс да стане европейска звезда, не съжалява, че е останала в родината си.
Кариерата на младата певица се развива повече от успешно. Записва песните си на няколко езика (самата тя говори 6 – френски, английски, полски, немски, гръцки и испански), а животът ѝ е мечта за много нейни колеги – пътува непрекъснато, радва се на многобройни ангажименти и стотици почитатели. С концерти и турнета обикаля над 40 страни, а нейните награди и отличия са успехи и за България. Ще изброим някои от тях: специалната награда за изпълнители на международния конкурс за естрадни песни в Касълбар (Ирландия) през 1975 г., 1-ва награда на фестивала в Сопот (Полша) през 1976-та, 2-ра награда от Шлагер фестивала в Дрезден, 1977 г., специална награда за изпълнение от Рощок (Германия) от 1982 г., носителка е на няколко приза от фестивала „Песни за морето и неговите трудови хора” в Бургас и др.
С песни на един от любимите си композитори Тончо Русев озвучава филмите на режисьора Павел Павлов „Язовецът“ (1981) и „Есенно слънце“ (1982). Макар да е изпяла десетки песни, безспорната емблема, нейната „визитна картичка“ става (и остава) „Незабрава“ (1979) по музика на Тончо Русев и стихове на Калин Донков. За нейното създаване Катя разказва: „Приготвях се да правя нов албум и моят продуцент Мишо Ваклинов помоли Тончо Русев да напише една песен за мен. В първия момент „Незабрава“ ми се стори странна, не знаех как ще я приемат хората с това „налей ми вино“. Тогава нямаше такива песни за вино, както сега. После се установи, че изборът ми е бил много добър. Тази песен промени съдбата ми. Хората ме свързват винаги с нея, независимо че имам и други хубави песни, но изглежда, че тя е моето лице. Изпях я с много голяма любов, от сърце и душа.“
Със сърце, душа и ярко присъствие на сцената – така остава в спомените на почитателите си Катя Филипова, една от легендите, с които свързваме златните години на българската естрадна музика.