„Великденска вечер“ – първата оригинална радиопиеса

На 26 декември 1938 година от студиото на районната радиостанция във Варна се излъчва първата българска постановка на оригинална радиопиеса – „Крилата помощ“ (в оригинал „Великденска вечер“) на Ангел Каралийчев и Матвей Вълев. Слушателите на Радио Варна чуват драматичната интерпретация на спасителната операция, организирана от екипи летци, за потушаване на избухналия пожар в мина „Орлово гнездо“. Излъчването е на живо, а озвучаването – с помощта на грамофонни плочи.

Конкурсът

„С появяването на радиото се появи един нов вид творба – слуховата пиеса – казва Сирак Скитник, първият главен ръководител на Радио София. – За съвременния писател се открива една творческа област, в която той може да прояви и дар, и изобретателност, и остроумие, незатрупани от тежкия сценичен аксесоар”.
През 1937 година списание „Летец“ обявява „състезание за написването на оригинална радиопиеса с въздухоплавателен сюжет“. В предаването „Културен преглед на Радио София“ през месец октомври същата година са съобщени резултатите, като победителят получава и 4000 лв. парична награда. Участват 11 произведения. Второ място печели „Стоманеният орел“ на Петър Витанов, а трето – документалната радиопиеса „Над Одрин, 1913 година“ на Ирина Петрова. В конкурса се класира и едноактната драма „Бент“ на Никола Вапцаров, но тя така и не е записана.

Радиотеатърът – професионален жанр

С „Великденска вечер“ започва Радиотеатърът в България. През следващата 1939 година във вестник „Слово“ Петър Увалиев публикува рецензия върху произведението под заглавие „Първа българска радиопиеса“, което от своя страна поставя началото на радиотеатралната критика у нас. А едно десетилетие по-късно този жанр е разработен на високо професионално ниво в Радио София и се превръща в съществено звено от разработването на радиопрограмата. В своята статия „Радиопиеса“ журналистът, писател и радиокритик Матей Вълев* сравнява подходът към един и същи сюжет – веднъж предназначен за театър, а друг път за радио.

Играе се в театър една пиеса

–  О, Марийо! – вика той. – Я излез на пруста!
На пруста излиза жена му Мария, селянка, малко по-млада от него. Тя държи една лъжица в ръката си и публиката знае, че Мария готви.
–  Дойде ли най-после!… – посреща го тя.
–  Я слез поеми дисагите, че капнах от умора – отвръща той.
И тя слиза.

Всички следят разговора, виждат селянина и селянката и никой не се пита нито къде се намира, нито какво представят тия хора там в селския двор, на каква възраст са или какво е тяхното състояние. Реалистично настроеният режисьор може, ако иска, да постави дори няколко изкуствени или естествени кокошки и прасета; едно теле. В двора има кладенец, към улицата води вратник. Къщата е с пруст. Денят е горещ и слънчев.

За всички тези детайли театралната сцена разполага с декори и също артисти, които говорят, движат се и имат лица и фигури, дегизирани и нагодени за ролята. А ако зрителят не е зрител, а е само слушател, как ще разбере той, че действието се развива в селски двор и че селянинът, бай Трайко, е на шестдесет години, има мустаци и носи тежки дисаги. Онзи, който сяда да пише радиопиеса, взема предвид, че местността, имената, възрастта, действията, преживяванията, състоянието на времето, животните и пр., и пр. се предават само чрез звук и говор. Имената на действащите лица се споменават чество в репликите. Когато са мъж и жена, е лесно, може и без това. Но ако са двама мъже или три жени, или четири деца, тогава слушателят не трябва да се оставя да съди по гласовете им кой говори, а трябва да чува често обръщенията един към друг, за да може да следи другото.

Играе се в Радиото същата пиеса

Радиопиесата започва с някоя народна песен или жътварска мелодия, която приближава, усилва се и после заглъхва, дочува се кудкудякане, едно куче лае, през мукането на някое теле грухти блажено една свиня.
Сега един женски глас отдалече, от пруста, вика:
–  Шшт, шшт, бре! Виж я ти къде се е навряла тая свиня! По кладенеца ще се чеше! Шшт, че ако сляза от пруста!… Боже, боже, кое по-напред да захвана? За тоя голям двор с толкова птици и животни ли да мисля, къща ли да редя, или на жътварите яденето да приготвя? Когато бях мома, докато се развъртя – всичко се свършваше, а сега вече кръстът ме боли, краката ми треперят… А Трайко още го няма. Уж отиде само до горната махала да вземе туй-онуй с дисагите, пък на̀ – слънцето се вдигна, кучето изплези език от горещина, а той още не си е домъкнал старите кокали.
Чуват се после стъпки по дървения пруст. Минават няколко секунди, които могат да се запълнят със заглъхващата песен. Сега долавяме покашлюване на мъж, посрещнат от радостен кучешки лай. Отваря се вратникът, човекът може и да поизпъшка от умора, кучето играе, той го разпъжда.
–  Хей, Марийо! – вика той. – Я излез на пруста!
–  Дойде ли най-после? – пита отдалече жена му.
–  Остави тая лъжица и слез поеми дисагите, че капнах от умора. Така…Дръж… Ей, че жега!… Мустаците ми се измокриха от пот…

Радиотеатърът се заражда в края на 30-те години на XX век и веднага започва своя пълнокръвен живот. Този жанр изисква особен тип майсторство, както за драматурзите, така и за режисьорите и актьорите. Слушателят трябва да бъде правилно въведен в обстановката, постепенно да се пренесе на мястото, където се разиграва действието. От отделните представи, които, внимателно подредени, му се предават слухово, той несъзнателно добива обща представа за месността, хората и пр. и се превръща от слушател в зрител.

*Използвана е статията „Радиопиеса“, 1939 г. от сборника „Матвей Вълев: Радио и общество“, съставител Андрей Ташев, Университетско издание „Св. Климент Охридски“, София, 2017