Тя е многолик творец, опазил през дългия си плодотворен път в изкуството своето дълбоко социално чувство и обичта си към хората.
Мара Цончева (24 август 1910 – 15 декември 1989) е художник, педагог, живописец и изкуствовед. Родена е в София, но на двегодишна възраст с родителите си заминава за Бургас, където завършва средно образование. През 1932 година се дипломира със специалност „Живопис” в Художествената академия при проф. Никола Маринов. Още като студентка, тя е един от основателите на Дружеството на новите художници, ратуващо за създаването на прогресивно изкуство. Дълбоко съпричастна на революционните идеи, Мара Цончева оформя своя ясен мироглед и творчески подход към едно подчертано идейно, реалистично изкуство.
Златният фонд на БНР съхранява запис на Мара Цончева от 1981 година – разказ за пътя ѝ в изкуството, за нейния учител и духовните личности оказали влияние в развитието ѝ:

В началото на професионалния си път тя е гимназиален учител по рисуване, а после художник-оформител в сп. „Изкуство”. От 1948 година е доцент по история на изкуството в Държавното висше театрално училище (дн. НАТФИЗ), а от 1953 година е професор в Художествената академия.

Живописните творби още от ранния период на Мара Цончева са жанрово разнообразни. Това са главно сюжети от живота на трудещите се в града. Цончева постепенно се освобождава от условностите на академичното образование и преминава към ярко и съвременно звучене, отличаващо се с експресивност на формите, с жизненост на колорита и смели композиционни решения. Възторгва се спонтанно и искрено от великолепието на един „Празничен букет”, от чистия блясък на „Белите цветя”. Четката ѝ умее да улови красотата на една пищна пролет, стаения под белия сняг живот в един зимен пейзаж. Но това са сякаш паузите в стремителния ѝ път към човека, към неговата красота и вътрешено озарение. От крачещия унило по „Орханийското шосе”, в тежкия труд на хамалите застинали в мъртвилото на една „Стачка в бургаското пристанище”, или в „Кърпачи на мрежи”, или в „Рибари”. След години този човек вече е победител изпълващ рамката с достойнството на „Стария майстор”, със силата, стаена в ръцете на „Почиващия работник”. Освен като точни образи, търсени и като характерни типове, трудовите хора на Мара Цончева носят чертите на нещо много съвременно и в същото време романтично: „Жените от едно звено”, „Девойки кооператорки”, „Родопско ежедневие”.
Чистият образ, изпълнен с витални сили, на младата селска жена заема централно място в художественото ѝ творчество: „Слугинче”, „Мома”, „Младо селско момиче”, „Селска мадона”, „Селянка от Софийско”, „Родопчанка”, „Родопски момичета”. „Немалко часове съм изчаквала някои от тези денонощно трудещи се българки да ми отделят минута свободно време, за да скрепя чертите на лицата им. Да уловя онова най-хубаво, най-здраво и характерно, съхранено от векове. Да създам един национален, български женски тип” – разказва художничката.
Не по-малко внушителни са: „Портрет на сестра ми”, „Портрет на майка ми”, „Автопортрет”, „Портрет в червено” – ярка палитра на психологическите състояния и умодостижения на твореца.
„Да се направи портрет е много трудна работа. Като застане моделът пред теб се иска прилика, но и психология” – си спомня думите на Владимир Димитров – Майстора художничката, запис от 1982 година:

Може би именно интересът към човека у художника се свързва с интереса му към младите хора, като преподавател. „Много бих се радвала, ако в своя естествен стремеж да бъде съвременно и модерно, младото поколение черпеше повече поуки освен от съвременния живот и от наследството на нашите деди. И особено от онези нравствени черти на характера, които ги правеха толкова силни и устойчиви пред житейските бури” – изповядва педагогическото си кредо проф. Цончева.

Последните две десетилетия от своя живот Мара Цончева се налага като изследовател на българското възрожденско изкуство и на тракийското художествено наследство. Художественият критик взема превес над художника. Плод на нейната изкуствоведческа дейност са редица книги, монографии и студии за развитието на пластичното изкуство. Сред тях са: „Основни понятия по изобразителното изкуство”, „Ярослав Вешин”, „Цанко Лавренов”, „Българското възраждане – живопис и графика” и „Художественото наследство на тракийските земи”. Застъпено е тракийското изкуство, чиито традиции са залегнали в основата на формиращото се старобългарско изкуство и като стилови особености, идейна насоченост, отделни образи, мотиви и технически похвати.

Посветила творчеството си на хората Мара Цончева приживе прави голямо дарение на Националната художествена галерия (дн. Национална галерия). Нейни платна могат да бъдат видяни в Софийска градска художествена галерия, галериите в Бургас и Сливен, в частни сбирки в цялата страна. Тя е носител на орден „Народна република България” първа степен (1980) и е удостоена със званието „Народен деятел на изкуството и културата” (1981).

Момичета и цветя, софийски улици и крайморски сцени, колоритни пейзажи и хора, картини и книги – един светъл образен мир, богат и сложен, създаден от Мара Цончева да радва и вълнува.
Голямото изкуство може да се постигне само с много труд и пълно отдаване – е заветът, който тя ни оставя и своето многостранно творческо дело – значима следа в историята на българската култура.

По тази публикация работи Десислава Димитрова