На 19 май 1934 година София и по-големите градове в България осъмват блокирани от войска. В ход е преврат срещу коалиционното правителство на Народния блок с премиер Никола Мушанов, организиран от политическия кръг „Звено“ с помощта на Военния съюз и поддръжката на някои привърженици на протогеровистката ВМРО. Превратът е връхна точка в намесата на армията в политическия живот на страната. Съставено е правителство начело с Кимон Георгиев. Манифестът на новото правителство мотивира промяната с разложението на партийната система, нанесло удар върху стабилността и авторитета на държавата и поставя стегната програма от 15 точки, в която основните идеи са централизация на държавните структури, ликвидиране на местното самоуправление, активна намеса на държавата в стопанското развитие на страната и всестранен контрол върху обществения живот. На 14 юни същата година е издадена Наредба-закон, с която всички политически партии и организации се забраняват, а имуществото им се конфискува. Изпълнителната власт ще се осъществява посредством правителствени декрети, които имат силата на закон. През лятото на 34-та правителството подлага на преследвания и арести дейци на ВМРО, която също попада под действието на забраната за политически организации. Произнесени са и смъртни присъди.

След радикалните промени в политическия и обществен живот на страната, режимът на деветнадесетомайци бързо си създава противници. На този политически фон ярко се откроява ролята на цар Борис III, който използва обстоятелствата в своя полза и реално успява да поеме управлението на страната. През януари 1935 година Кимон Георгиев е принуден да подаде оставка. Само за няколко месеца България преминава през три различни политически режима – парламентарен, военен и монархически.

Предлагаме Ви няколко звукови документа, съхранени в Златния фонд на БНР, които представят аспекти от тези събития, както от преки свидетели и участници в тях, така и от дистанцията на времето и исторически поглед.

Димо Казасов (политик и журналист) говори накратко за създадения от него през 1927 година политически кръг „Звено“ и за неговия орган – списание „Звено“, на което е главен редактор в продължение на 7 години. Споменава, че през 1934 година „военните членове“ на кръга започват да готвят преврат, с който той не бил съгласен. Според него извършването на преврата на 19 май 1934 година довежда до диктатура, продължила до 1944 година:

Ген. Владимир Стойчев разказва, че като „конспиратор срещу царската власт“ участвал в преврата, който в началото имал успех, но след това „водачите на т.нар. Военен съюз – съюз на републиканските настроени офицери“ се отказали да ликвидират царя, каквото било първоначалното им намерение:

Историкът Георги Марков коментира, че стремежът на Кимон Георгиев да създаде „нова държава с нови хора“ не се осъществява, защото се оказва, че военните могат да завземат властта, но не и да я задържат без помощта на политиците. Посочва, че главното противоречие на „19-майците“ е с цар Борис III заради желанието им той да царува, но да не управлява. Отбелязва опитността и търпението, проявени от Царя, който ги изчаква да създадат такива извънредни закони, които по-късно да обслужат личния му режим, установен след 1935 година. Според проф. Марков сред позитивните последици от преврата е краят на стопанската криза в България, а във външната политика – подобряването на отношенията с Югославия и възстановяването на дипломатическите отношения със Съветския съюз:

Огнян Пунев, експерт от Централния държавен архив, чете документ от архива на Министерството на правосъдието – мотивите за Наредбата-закон за организация на свобоните професии, който хвърля светлина върху възгледите на 19-майци за държавното устройство и устройството на отделните професионални организации: