Пътят
Роден на 18 май 1920 година във Вадовице, град в южната част на Полша, със светското име Карол Войтила, той е дете отгледано с любов от своята майка Емилия, строгост и непоклатима вяра получени от баща му Карол, военен от полската армия, и личен пример за отдаденост от страна на по-големия си брат Едмънд.
„Страданието, живяно с пълно отдаване на Господа, изковава характера на Карол Войтила и още повече засилва християнската вяра, която получава в семейството си“. С тези думи папа Франциск описва младостта на своя предшественик папа Йоан Павел II, в предговора на книгата „100 години. Думи и образи”, публикувана от издателството на Ватикана, по случай 100-годишнината от рождението на Карол Войтила.
Личното и семейно страдание на младия човек започва когато след дълги болнични престои и отслабване на силите почива майка му. Няколко години след кончината ѝ 12-годишният Карол изживява драмата от смъртта на любимия си брат Едмънд – младият лекар, който умира в Краков докато се грижи за пациентка, болна от скарлатина (за болестта тогава няма ваксина). Подкрепян е до своето пълнолетие от баща си, който в тези трудни години му служи за пример със своите принципи и морал – „не говорехме за призвание към свещеничеството, но неговият пример беше по някакъв начин за мен първата семинария, един вид домашна семинария“, пише в автобиографичната си книга „Дар и тайнство“ папа Йоан Павел II.
Пътят на младият Карол Войтила към лоното на католическата църква преминава през още едно голямо страдание – загубата на баща му през 1941 година. Когато постъпва в нелегалната семинария в Краков, за да изучава теология бъдещият папа вече е загубил всички свои най-близки и напълно се отдава на Бог и Неговата Църква. Година след края на Втората световна война Войтила е ръкоположен за свещеник. Хиротонисан е на 28 септември 1958 година, а през 1964-а вече е архиепископ на Краков. Въздигнат е в кардиналски сан на 26 юни 1967 година.
“Папа Йоан ХХІІІ обърна отново Църквата към света, припомни й, че нейната основна мисия е да бъде не „против” света, а „за света”, не да бяга и се крие от него, а да отиде на среща с него, за което трябва да знае и разбира неговите болки, проблеми, очаквания. Папа Йоан Павел II продължи започнатото от Йоан ХХІІІ дело с Втория ватикански събор, не случайно той взе неговото име, а първите думи след избирането му за папа са „Не се страхувайте”: не се страхувайте от света, не се страхувайте да отидете на среща с него. И той продължи делото на Йоан ХХІІІ за диалог със света и действително върна – със своите многобройни пътувания и срещи, с отвореността си към другите религии – Църквата в света, а и съвсем реално даде решителен принос за падането на Берлинската стена“, пише теологът проф. Владимир Градев.
Словото
„Не се страхувайте! Отворете, отворете широко вратите си за Христос! Не се страхувайте! Христос знае какво има вътре в човека. Единствен той знае!”, са думите на новия папа Йоан Павел II, които той изрича към човечеството в началото на своя четвърт вековен понтификат, започнал на 16 октомври 1978 година в Рим.
Дългите години, в които Йоан Павел ІІ е глава на Римокатолическата църква са изпълнени със значими световни и църковни събития, неговото първосвещеничество, както и превратните епизоди от личния му живот – белязани от атентат и болести. Неговите над хиляда и сто аудиенции събират повече от 17 милиона поклонници. В над сто апостолически пътувания по света Йоан Павел II обявява стотици блажени и светци. Публикува 14 папски послания до всички католици (енциклики), издава Апостолически насърчения и е първият папа изпратил Апостолическо послание до Океания. Той е и първият папа, посетил синагога, протестантска църква и джамия. Обръща се и към медиите по целия свят, което увеличава многократно силата и разпространението на посланията му.
Едно от най-големите му предизвикателства е отправено към комунистическите режими в Европа – „Църквата на мълчанието вече не съществува, защото сега Църквата на мълчанието говори чрез устата на своя нов папа“, са думите му отправени към преследваната от години Църква в Източна Европа. Със своето слово той допринася за разкриването на истинското лице на комунизма, както и за падането на Берлинската стена. Гласът на Йоан Павел ІІ напомня на всички хора за опасностите от консуматорството, от хедонизма и от релативизма, заради които човекът изменя добрата част от себе си, за да се превърне просто в един консуматор, който се стреми с всички средства към успеха и придобиването на материални блага.
„Човек на молитвата и преклонението Йоан Павел общуваше със своя народ с последователността на Божи човек, с последователността на някой, който прекарва дълги часове в обожание всяка сутрин“, отбеляза тогавашният архиепископ на Буенос Айрес Хорхе Марио Берголио, който ще наследи Йоан Павел като папа Франциск.
Полският папа не само пътува по света, но и утвърждава ролята на Църквата в съвременния свят като осъжда всякакъв вид насилие срещу живота с аргументи против аборта, смъртната присъда, евтаназията, нарушаването на човешките права. Думите му призовават за достоен живот, за свобода и различие в културите, разрешаването на проблемите с глада, бедността и потисничеството.
Като духовен пастир неговата същност може да бъде разбрана най-вече чрез словата му и тези на хората и духовниците, които лично са се срещали с него. В Златния фонд на Българското национално радио са запазени редица записи от аудиенции при папата, от посещението му в България, както и негови изказвания.
През ноември 1990 година група поклонници от Никополската католическа епархия са във Ватикана по повод 100-годишнината от освещаването на катедралата „Свети Йоан”. По време на аудиенцията им при Йоан Павел II той се обръща към тях и благославя целия български народ.
Йоан Павел II настоява Църквата да носи морално вдъхновение за хората, да присъства в обществото, за да може да осъществи евангелизаторската си задача. По пътя на църковното единение с отделените християнски църкви усилията на папата не винаги се увенчават с успех, но те отправят важни послания към църковния клир и миряните.
„Един папа славянин зачете приноса на Източна Европа за разпространението на християнството, и то по време на комунистическия режим”, обобщава историкът проф. Георги Бакалов за обявяването през 1980 година на светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II.
„За изключителните заслуги на двамата свети братя Кирил и Методий има много исторически основания, както в миналото, така и в съвременността, имащи богословско, църковно и чисто културно потвърждение в историята на Европа”, се казва в апостолическото послание на папата.
През май 2002 година той пристига в страната ни по покана на Католическата църква в България, българската държава и Българския патриарх Максим. “Никога не съм преставал да обичам българския народ“, казва още при първото си посещение в България Йоан Павел II. На среща в Националния дворец на културата писателят Йордан Радичков произнася емоционално приветствено слово от името на Инициативния комитет за посещението на папата.
При срещата си с президента Георги Първанов папата отново отхвърля съмненията, че България е била замесена в атентата извършен срещу него през 1981 година. 5 години по-късно нови разкрития, на офицер от полските разузнавателни служби, окончателно потвърждават съмненията, че атентатът е можело да бъде предотвратен. Репортажът на Калина Станчева от Варшава през 2007 година е запазен в Златния фонд на БНР.
Човечеството на кръстопът
„Човечеството е на кръстопът. Днес то притежава инструменти с нечувана сила: може да направи градина от този свят или да го превърне в купчина руини“. Година по-късно трагедията от 11 септември 2001 година отново хвърли Запада в страх.
Главният редактор на медиите на Светия престол Андреа Торниели припомня, че още през 1991 година папата се обяви против първата война в Залива и остана сам, изоставен от тези западни лидери, които две години по-рано възхваляваха ролята му в отношенията със страните от Източна Европа. Папата повтори своето „не“ на войната още по-категорично през 2003 година, когато въз основа на фалшиви доказателства някои западни страни започнаха втора война срещу Ирак.
„Папа Войтила, вече болен и отслабен от болестта на Паркинсон, се почувства длъжен да предупреди онези „млади“ правителствени ръководители, които насърчаваха нова военна кампания в Персийския залив, напомняйки им за ужасите на последната световна война, които той, възрастният Наследник на Петър, син на мъченическа нация, лично беше преживял. Той добави това екстремно увещание към текста на молитвата Ангел Господен: „Аз принадлежа към поколението, което преживя Втората световна война и оцеля. Длъжен съм да кажа на всички млади, на тези, които са по-млади от мен, които не са изпитали това. Никога повече война!“
Особено важни са неговите посланията към младите хора. Тях той призовава да се отърват от егоизма и ленността си – „Сега повече от всякога е крайно необходимо вие да бъдете „утринните стражи“, патрулите, които възвестяват светлините на зората и новата евангелска пролет, чиито пъпки вече се показват. Човечеството спешно се нуждае от свидетелството на свободни и смели младежи, които имат смелостта да вървят срещу течението и да възвестяват със сила и ентусиазъм вярата си в Бога… Търсете и насърчавайте мира, справедливостта и приятелството“. Тези архиепископски послания отличава и Тивериополският епископ Тихон, когато говори за личността на папата.
Със своите стихове папа Йоан Павел II отправя послания за мъдрост, съзерцание и упование в Бог. Актьорът Ириней Константинов изпълнява едно от стихотворенията му, в запис от 2005 година.
Завърнал се в дома на Отца на 2 април 2005 година Йоан Павел II е обявен за блажен на Католическата църква от неговия приемник Бенедикт ХVІ през 2014 година.