С появата на радиото в началото на XX век възниква и ново средство за рекламиране – радиорекламата. Търговците бързо разбират потенциала ѝ в разпространение на своите продукти сред по-голяма аудиторията, а радиото вижда в нея възможност за финансиране. Първата реклама по радиото е излъчена през 1920 година в САЩ. Най-често рекламираният продукт бил сапунът, защото именно производителите на сапун спонсорирали радиопрограмата. Тези рекламни сесии са известни като сапунени опери. През 30-те и 40-те години техниките на радиорекламиране се усъвършенстват и се поставя началото на ерата на националната радиореклама.

България не прави изключение от световните тенденции и още през първите години на радиоразпръскването у нас през 30-те рекламите са важен източник на финансови средства. А и след това, когато Радиото става държавно, през 1935 г. реклами продължават да звучат в ефира му. Всъщност, първите радиореклами били част от съдържанието на грамофонни плочи, които радиослужителите заемали от представителствата на фабриките и просвирвали по техен избор, като всеки запис съдържал съответната реклама.

През годините радиорекламата става неизменна част от програмата на Националното радио. От обикновено декламиране пред микрофона, тя се превръща в истинска радиосценка, приятна за слушане, придружена от текстове в рими, музика, джингли и други звукови ефекти и всичко – целенасочено изработено, за да повлияе на определена група потребители. Така например, говорителят Душко Георгиев, природно надарен с певчески глас, изпълнява заедно с оркестър рекламната песен „Върховете на Олимп“. Тя е посветена на продукцията на фабрика „Нектар“. Записът е правен между 30-те и 40-те години на миналия век.

Радиорекламата има нелеката задача да ангажира слушателя по начин, по който той сам да успее да визуализира заложеното послание. Важни са не само думите, но и начинът на тяхното изпълнение. За тази цел Радиото започва да организира конкурси за четене на реклами и един от тях е спечелен от поетесата Елисавета Багряна.