„Тя беше на всеки концерт, винаги на първия ред и казваше „Трябва да се ходи и да се слуша. Дори и да не ти хареса, трябва да знаеш как не трябва да свириш.“ Не зная как е при Вас, но аз и до днес изпитвам едно специално чувство на ужасно силен респект, когато зная, че проф. Пелишек е в залата и ме слуша, на мой концерт. Този респект мисля, че държи нашето ниво и до ден днешен.“
Школата на Панка Пелишек
С тези думи започва един от поредицата разговори за пианистичната школа на проф. Панка Пелишек. Разговор между нейни изтъкнати ученици, който води проф. Милена Моллова в студиото на Българското национално радио (БНР) през 1989 година. В разговора по повод 90-годишнината на проф. Панка Пелишек участват Мария Върбанова, Никола Дюлгеров, Елка Русева, Милка Венкова и Антоанета Арсова:
Тези Моцартови, Шопенови и интегрални концерти, и произведения за деца се радват на изключителна популярност сред столичната публика. Залите на „Консерваторията и на Славейков бяха претъпкани“, допълва Елка Русева.
Панка Пелишек е родена на 29 май 1899 година в София, в музикантско семейство — баща ѝ е валдхорнистът Вацлав Пелишек, а майка ѝ Вероника Шпиндлер е внучка на чешкия композитор Фриц Шпиндлер. Панка Пелишек започва да изучава пиано на 10 години, а на 18 вече е завършила Държавното музикално училище при Людмила Прокопова и Андрей Стоянов. Продължава да се усъвършенства и в чужбина — в Будапеща при унгарския пианист Арнолд Секей. Завършва Виенската консерватория като ученичка на бележития клавирен педагог Юзеф Хофман.
След завръщането си в България тя започва своята активна дейност като клавирен педагог, солист и акомпанятор на известни изпълнители и водещи музиканти. Интерпретациите ѝ на „Карнавала“ и Концерта за пиано от Роберт Шуман, както и на концерт № 3 за пиано и оркестър и Соната за пиано № 57 на Лудвиг ван Бетовен получават много висока оценка от критиката и професионалната общност. В звуковия архив на БНР се съхраняват и нейни изпълнения на пиеси от български автори като Панчо Владигеров и Светослав Обретенов — „Прелюд №6“, изпълнен през 1958 година:
След 9 септември 1944 година проф. Панка Пелишек работи съвместно с Държавния радиоквартет „Аврамов“. С него изпълнява творби на Моцарт, Антонин Дворжак и български композитори — Любомир Пипков, Марин Големинов, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Боян Икономов, Асен Карастоянов, Константин Илиев. Освен солидната ѝ техника, в нейното изпълнителското изкуство правят впечатление красивият тон и релефното ѝ фразиране. „Панка Пелишек се отличава с тънък вкус и проникновено предаване на съдържанието на музикалните творби“, пише за нея критиката.
За 75-та си годишнина проф. Пелишек отново припомня на своята публика любимите си композитори „Бетовен, Шуман и Шопен“. Пред БНР през 1974 година тя отличава и съвместната си работата с българските камерни състави:
За утвърждаването на професионалната и академична музикална култура в България професор Панка Пелишек работи непрекъснато и целенасочено с поколения пианисти и бъдещи педагози като Дора Лазарова, Милена Моллова, Дянко Илиев, Светла Протич, Георги Азманов. Сред най-изтъкнатите ѝ възпитаници са Ото Либих, Мара Петкова, Люба Обретенова, Лидия Кутева, Възкресия Вълчанова, Катя Цветкова.
„Като педагог тя беше незаменима. При нея научавахме това, което всеки пианист трябва да знае и да владее“, казва за своята преподавателка музикалният педагог проф. Мара Петкова в интервю за БНР от 1989 година:
За изграждането на характера и усърдието на своите ученици професор Пелишек полага изключителни усилия с неотстъпчиво постоянство. Една от най-прочутите фрази сред нейните студенти е „100-те етюда на година“, които всеки от тях подготвя и свири заедно с нея. За научените „световни образци и характерни черти на дадения стил“ говори и проф. Никола Дюлгеров:
„Никога няма да забравя нейната невероятна точност — в четири без една минута тя вече беше на креслото си, и недай си боже да закъснееш… Тя не казваше нищо, но само един поглед, едно свиване на раменете ѝ беше достатъчно, за да не закъсняваш никога повече“, допълва Мария Върбанова.
Пианистът Венцеслав Янков, професор в Националната висша музикална консерватория в Париж, описва сърдечното отношение на проф. Пелишек към него — „детето чудо“— пианист. „Тази своя сърдечност тя споделяше с всичките си ученици“, казва в интервю за БНР през 1999 година проф. Янков:
В своето изследване „Непознатото методическо наследство на Панка Пелишек“ д-р Полина Антонова от Института за изследване на изкуствата на БАН описва принципите, които следва в своята клавирна школа проф. Панка Пелишек:
„Първи принцип: Съзнателното отношение към работата. Отхвърляне на механиката. Ориентиране с представи: зрителни, слухови, с движения. Същността е в това, че педагогъг насочва директно ученика към най-същественото в произведението, като разкрива изпълнителския замисъл и неговите особености. Целта е да се провокира фантазията на ученика в посока на богати музикални представи. Без тази съзнателно-фантазна опора упражнението е механично и повърхностно.
Втори принцип: Развитието на музикалността е основна задача, която включва всички компоненти — слух, ритъм, психична, физиологична и емоционалната отзивчивост.
Трети принцип: Техниката не обособена, не изолирана, а средство за израз, като психична функция. Съзнателно упражнение с живи представи и всичко ясно в съзнанието.
Четвърти и пети принцип: Съдържателност и интерпретаторски проблеми.
Първоначално за овладяване на дадено произведение Пелишек поставя на първо място аналитичното разглеждане на стиловите особености на творбата, характера и съдържанието, жанр, епоха, форма и прочие. Образът постепенно се прояснява в процеса на работата и се получава характерна представа за фактура, форма и стил на произведението. След това се установяват техническите задачи — пръстовка, похвати в пасажи и скокове, полифонични трудности, винаги насочени към художествените проблеми. Техническото развитие е свързано непрекъснатo с музикалното, със стиловите особености, с идейното съдържание и творческите задачи в
изпълнителството. Подходът е от цялото към малките части, от естетиката към техниката.“
За съхраняването и предаването на наследството ѝ, и за дълга на изградените от нея професионалисти към следващите поколения музиканти и преподаватели говори проф. Елка Русева: