Народната музика е животът ми
Тази искрена и завладяваща фраза, с която етномузикологът Михаил Букурещлиев озаглавява биографичната книга за народния музикант Цвятко Благоев, е не само житейско мото. Тя е есенцията на автентичното народно творчество съчетано с апостолска отдаденост и самобитен талант, посветен на фолклорната музика. Тя е и преклонение пред музиканта, личността, педагога, изградил най-прекия път между радиото и любовта на слушателите към българската народна музика.
Цвятко Благоев е роден на 27 август в Угърчин, Ловешка област, където започва да учи и свири автентичен фолклор още от малък. Големият Благоевски род се славел с много добри свирачи на народни инструменти. Двамата му дядовци (по майчина и бащина линия) са свирели на гайда и на кавал, а баща му на свирка.
„Аз още като дете засвирих на овчарска свирка, а като гимназист и на кавал“, разказва Цвятко Благоев в интервю от 1965 година, което е съхранено в Златния фонд на Българското национално радио.
„Той обичаше автентичния фолклор. И когато Филип Кутев го покани в държавния ансамбъл, той каза — „Не, аз ще си остана в Радиото, където съм започнал, където за първи път хляб съм ял, където е автентичният фолклор“, разкрива този малко известен факт от професионалния път на именития кавалджия фолклористът Михаил Букурещлиев.
Любовта към инструменталната фолклорна музика надделява над желанието му да се занимава само с научна и преподавателска дейност. След като завършва Софийския университет със специалност „Педагогика и философия“, майсторството му в композиционната техника, съчетано с много доброто познаване на българския фолклор, го прави първия изпълнител на народна музика, свирил „на живо“ пред микрофона на Радио София през 1935 година. За участието си в тези първи състави за народен фолклор, представени на слушателите по радиото, Цвятко Благоев говори в запис от 1982 година.
Угърчинската група става първият щатен музикален състав към Българското радио и е ядрото на създадения през 1952 година Ансамбъл за народни песни на радиото (днес Оркестър за народна музика), с диригент Борис Петров и концертмайстор Цвятко Благоев, който е помощник-диригент и солист.
„Една от големите му заслуги е издирването на народни песни от цялата страна, както и обучаването на изпълнители, които после ставаха част от оркестъра. Живеехме в малък апартамент. Постоянно идваха музиканти, с които той репетираше. Беше убеден, че доброто образование и възпитание са в основата на всичко“, разказва дъщеря му Радка Стаменова.
Сладкогласният му кавал, пискливата свирка, автентичната гайда, орнаментираните народни мелодии, които изпълнява на тромпет и кларинет, са популяризирали народната ни музика в повече от 26 страни по света. Цвятко Благоев пръв въвежда нотното писмо в народната музика, обучава на солфеж народните таланти, които сам издирва при концертните си изяви в страната.
„Той беше човек, който не правеше никаква дистанция, независимо че беше един от първите музиканти, които са пропагандирали инструменталната народна музика по радиото и то северняшката — спомня си Михаил Букурещлиев — И когато аз отидох през 1953 година, като млад редактор в радиото, очаквах едно високомерие — нямаше такова нещо. Бай Цвятко беше в пълния смисъл на думата народен човек. Той съпровождаше изпълненията на всяка певица — тракийка, севернячка, родопчанка, а това изискваше много добро познаване на фолклора ни, защото към всяка песен той трябваше да постави припев, който да бъде в тон с основната мелодия.“
Животът на Цвятко Благоев е историята на българската народна музика. Носител е на много български и международни награди, на ордени „Кирил и Методий”, „Червено знаме на труда”, „Народна Република България” за приноса му към националната култура в изучаването, съхранението и разпространението на автентичния български фолклор. Един от тези първи записи, съхранен в Златния фонд на БНР, е популярната „Ловчанска ръченица“, която групата на Цвятко Благоев изпълнява още през 30-те години.
„През 70-те и 80-те години в ансамбловото свирене в България господстваше тракийският маниер на изпълнение. Цвятко Благоев, който е роден в Угърчин, Северна България, беше съхранил стакатото (отсеченото свирене) – една от особеностите на северняшката инструментална музика. Свиреше бляскаво, витално, невероятен музикант. Друг кавалджия като него не съм слушала“, разказва за него изследователката на българския фолклор Лорен Броди:
Един от тези записи е и хорото „Джумбурица“, което също е сред нотираните от Цвятко Благоев изпълнения от северняшкия фолклор:
„Нашето семе не сме хвърлили във вятъра. След нас идват много по-добри изпълнители и певци, което може само да ни радва. Моето желание е младите хора да обичат народната музика, както ние я обичахме, но не само да я слушат, но и да я изпълняват“, тези думи, с които Цвятко Благоев се обръща към следващите поколения изпълнители, са неговото съкровено и сърдечно желание за съхранението на българските фолклорни традиции.
В чест на 100-годишнината от рождението на своя основател Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов му посвещава октомврийския си концерт през 2015 година — „Народната музика е животът ми“: