„Това е най-високата точка на повдигането на българското бойно-интонационно знаме. Трябва да бъдем горди с това, че този шедьовър на маршовата песен е създаден в града на цар Самуил и Климент. И оттам тръгва по всички посоки с българските войски.“ *

Михаил Шекерджиев е роден преди 130 години в Габрово, завършва Духовната семинария през 1911 година, където учи цигулка при Петко Наумов, Тодор Торчанов и Васил Мирчев, и теория на музиката и хорово дирижиране при проф. Добри Христов. Първите си композиции създава през 1908 година. Автор е и на детски оперети, хорови пиеси за еднороден и смесен хор, камерни и детски песни, пиеси за глас и пиано, малки пиеси за цигулка, стотици авторски обработки на народни песни, школи за китара.

Най-известната му творба обаче е маршът „Велик е нашият войник“. Воинският химн е композиран от Михаил Шекерджиев през 1916 година край Охридското езеро по време на Първата световна война. По това време той е редник в 23-ти полк на Осма пехотна тунджанска дивизия. Текстът на химна е написан от журналиста подпоручик Константин Георгиев. През май 2001 година маршът е обявен за официален химн на Българската армия.

Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“.

От 1912 година до пенсионирането си Михаил Шекерджиев е учител по цигулка, теория на музиката и ръководител на оркестъра на Института за слепи в София. През 1925 година заминава на едногодишно обучение в Мюнхен и Берлин, където проучва общите и музикални методи за обучение на хора със зрителни увреждания. Същевременно учи цигулка при известния концертмайстор и преподавател Феликс Бербер. След завръщането си продължава да работи в Института за слепи, като в продължение на осем години е и негов директор.

Едновременно с преподавателската си дейност в института свири като цигулар в Гвардейския оркестър, оркестъра на Българската оперна дружба, на Свободния театър, театър “Ренесанс“ и в други формации.

*Основната мисия, която поема Александър Танев като композитор, е запазването и развитието на българската песен – осъвременена музикално-интонационна среда и текст. Освен в хоровите му творби тази тенденция намира проява и в симфоничните и камерните му пиеси. Години наред той издирва и обработва и стари химни и песни, които са били забранени в социалистическа България. Александър Танев връща на България „Велик е нашият войник“, „Шуми Марица“, „Химн на Св. Климент“ (по Стилиян Чилингиров), химните на различните краища на България – „О, добруджански край“, „Изгрей, зора на свободата“, „Бдинци” и още десетки музикални символи на българската история.