„След спектакъл съм толкова уморен, „изцеден“, а и рампата, прожекторите така светят, чувам ръкопляскания, покланям се… Другото е пак работа.“

Методи Матакиев (7 юли 1949 – 19 юли 2010) е роден в София в семейство на лекари. Завършва хорово и оркестрово дирижиране в класа на Самуил Видас през 1973 г. Негови учители са диригентите Руслан Райчев, Васил Стефанов, Борис Хинчев и Георги Робев.

От 8-годишен пее в хор „Бодра смяна“, а на 11 участва в операта „Турандот“ от Джакомо Пучини. Хубавият му глас го насочва към музикалното образование. След хор „Гусла“ и хоровата капела „Светослав Обретенов“, където е диригент, специализира във Виена при проф. Карл Остерайхер оперно-симфонично дирижиране. В кариерата му като че ли няма нищо особено – Врачанския смесен четиригласен хор „Орфей“, Софийската опера, главен диригент на Русенската опера… До 1991 г., когато започва голямото си пътуване из Европа с първата частна формация Нова българска опера. По-късно е поканен да дирижира в зала „Плиел“ в Париж с повече от 2500 места оперите „Набуко“ от Джузепе Верди през 1993 г. и „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски през 1994 г. с оркестър от 90 души и над 60 хористи и солисти от цял свят.
От 1998 г. Методи Матакиев е диригент в Българското национално радио, където е и главен диригент на Смесения хор на БНР. Записите му включват „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер, „Тоска“ от Джакомо Пучини, „Набуко“ от Джузепе Верди, „Реквием“ от Моцарт, изпълнение на певците Дарина Такова, Никола Гюзелев, Калуди Калудов и др.
Преподава хорово дирижиране в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, води курс по оперно дирижиране в Карлови Вари в Чешката република. Бил е музикален директор на Teatro Lirico D’Europa… Дирижира в Европа, Китай, Египет. Името му е широко известно и от гастролите в Съединените американски щати.

Напрегнати са репетициите. Особено когато в спектакъла участват хор, оркестър, солисти и балет. Диригентът трябва да работи с всеки състав поотделно до сглобяването на спектакъла, докато се получи онзи синхрон, с който представлението да въздейства. Много време отнема задълбоченият прочит на музикалната партитура. За по-големите опери „домашната ми подготовка трае не по-малко от три месеца преди първата репетиция. Оперният спектакъл е дело на всички участници в него. Обичам „да слугувам“ на сцената, да следя певците, стремя се да окажа съдействие, да подходя добронамерено, да не ги смутя“– разказва музикантът.
Негови идоли в професията са Херберт фон Караян, Рикардо Мути и Клаудио Абадо, но смята, че зрелият диригент „трябва да знае какво може и да не подражава никому“.

През 2001 г. Матакиев получава наградата „Кристална лира“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци и посмъртно наградата за цялостно творчество „Музикант на годината за 2010“ на БНР програма Хоризонт.

„Диригентът е магьосник, който създава с  ръцете си великолепието, наречено опера. И понякога остава дори незабелязан до последния аплодисмент поради великолепието, наречено опера, особено когато е наистина великолепно дирижирана“ – казва един от водещите диригенти на България.