Мара Нонинска-Миятева (13 декември 1883 г. – 25 декември 1926 г.) е единствената театрална актриса, която дръзва да се снима в първия български игрален филм. Годината е 1910-а. В София вече съществува кино „Модерен театър“, където се прожектират предимно френски драми, комедии и прегледи, но обществото ни е много далеч от идеята за българска кинематография. Сред артистичните среди битува мнението, че киното е опорочаващо и срамно изкуство. В такова време се появява младият и „пропаднал“ Васил Гендов, който иска да осъществи „налудничавата“ си мечта да заснеме първия български филм „Българан е галант“. Финансирането е намерено, а актьорите? Никоя от театралните актриси не се осмелява да опетни името си. Само Мара Нонинска припознава оскърбителното за времето прозвище филмова актриса.

След снимките на „Българан е галант“ тя е принудена да напусне пловдивската трупа, „затова че е унижила престижа на театъра и на артиста, като е слязла под нивото на обикновените циркаджии“. Ролята ѝ в комедията е на млада дама, която решава да ошушка натрапилия ѝ се кавалер.

Първата българска киноактриса е родена в село Борован, Северозападна България. Участва в постановки на Пловдивския общински театър, където среща съпруга си, актьора Георги Миятев. Играе и на софийските театрални сцени. През 1917 г. излиза вторият филм, в който изпълнява главната роля, – комедията „Баронът“ на Кеворк Куюмджиян. Днес на нейно име е учредена наградата „Мара Нонинска“ за дебютна женска роля в киното.