Роденият преди 115 години в Русе Георги Димитров Златев-Черкин е български композитор, вокален педагог и един от създателите на българската певческа школа. В песните му хората търсят радост и утеха, а поколения знаменити певци и инструменталисти съпреживяват мелодиите му на сцената. Неговите музикални достижения са признати в България и в чужбина, където той създава безценни инструментални пиеси, много солови песни, оперети, кантати, пише камерна музика, песни за смесен, еднороден и народен хор.

Душата на твореца

Преди Освобождението баща му Димитър Златев е съратник на видните български революционери Панайот Хитов, Никола Обретенов и Захари Стоянов. От майка си Мария Златева бъдещият композитор наследява любовта към народната песен, поезията и музиката. За своето семейство Георги Златев-Черкин говори в интервю за Българското национално радио от 1974 година.

На 9-годишна възраст започва да учи пиано, а по-късно дирижира създадените от него композиции с фолклорни мотиви, които изпълнява заедно с ученическия хор. През 1925 година година младият пианист прекъсва своето следване в българската Държавната консерватория и заминава за Виена, където изучава сценично майсторство и пеене в Държавната академия за музикално и драматично изкуство при проф. Теодор Лирхамер и композиция при Йозеф Маркс. По време на следването си той създава редица солови и хорови песни и инструментални пиеси, участва и като изпълнител в няколко оперни спектакли.

Най-известната си лирична инструментална творба за цигурка и пиано – „Севдана“, Георги Златев-Черкин пише през 1943 година. Пиесата е запазена в Златния фонд на Българското национално радио в концертното изпълнение на цигуларя проф. Минчо Минчев и Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ от фестивала на изкуствата „Аполония“ през 2014 година.

Майстор на мелодията

„Певецът не можеш да го излъжеш. Ако една песен е написана майсторски, удобно за него – позволява му да разкрие своите емоционални и гласови възможности, то певецът посяга спонтанно да пее тази песен. Ако песента не отговаря на тия изисквания – певецът не можеш да го излъжеш“ – това е максимата на Георги Златев-Черкин, с която той описва процеса на сътворението на своите песни и композиции. Човекът, творецът и съпругът – Златният-Черкин, разкриват думите на неговия близък приятел музиковедът Константин Карапетров и на съпругата му, оперната прима Виолета Симеонова-Черкин, в запис от 1990 година.

„Синеоката“ е песента, пропита от скръбта на композитора по загубен близък и талантлив човек – голямата българска оперна легенда Люба Величкова. За щастие новината за смъртта ѝ в бомбардировките над Виена се оказва една „лъжлива вест“. Музиката към едноименното стихотворение на Елисавета Багряна е съхранена в запис от 1975 година, а изпълнението е на Катя Попова.

„Най-голямото достойнство на Георги Златев като педагог е неговото умение да развие индивидуалните особености на гласа, а не да създава подражатели“, пише музикалният критик Асен Балкански през 1933 година във вестник „Литературен глас“. Сред именитите ученици на маестрото са Люба Величкова, Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова, Любомир Панчев, Никола Христов и много други оперни певци. С някои от тях той работи като асистент на проф. Теодор Лирхамер във Виена.

Като вокален педагог Георги Златев-Черкин преподава и в музикалните консерватории в Пекин, Шанхай и Тиен Цзин в Китай. Там маестрото е удостоен с китайския орден „За изкуството и дружбата“. След 9 септември 1944 година създава песни на актуални политически теми, като „Слава на нашата партия“, „60 легендарни години“ и големи композиционни форми като кантата “Септември 1923-та”. През 1970 година получава високото звание Народен артист.

По тази публикация работи Милен Димитров