„Един ден в София ме срещна братът на Челкаш, Евгени Коцев, и ме помоли да му партнирам на изпита за школата на Народния театър. Но комисията реши, че и аз съм кандидатка, открили в мен някаква особена находка – народностен характер, самобитност, чернозем – така са се изразили тогава Николай Лилиев, Теодор Траянов и Владимир Василев, а пък сам Владимир Трандафилов ми написа заявлението за кандидатстването. Аз съм по име Колчагова, както всички банскалии. Но Трандафилов сбърка и ме писа Колчакова. И така си останах“, връща се в спомените си за началото на своя път в театъра актрисата в интервю за Българското национално радио от 1974 година.

Магда Колчакова (29 септември 1914 – 27 август 1982) в родена в Банско. Израства в семейството на Миле Колчагов, съратник на Гоце Делчев и Яне Сандански, а от майка си научава хайдушките истории, легендите и песните на своя край.

През 1940 година завършва школата при Народния театър. Първата ѝ роля на сцената му е Флипот в постановката на „Тартюф“, в която играе с големите ни актьори Кръстьо Сарафов, Владимир Тенев и Марта Попова. Повече от три десетилетия е изпълнителка на характерни роли в произведения от западноевропейската, руската и българската класика, създавайки одухотворени, изразителни и емоционално наситени образи. Още в началото на кариерата ѝ Николай Масалитинов подкрепя нейния талант с думите: „Една Магда Колчакова се ражда веднъж на петдесет години.“ Остра наблюдателност, експресивна външност, огнен темперамент, безкрайна обич към жените от народа, които са прототипи на нейните героини, желание да създава радост на хората – всичко това прави Магда Колчакова артист на големите човешки чувства. Едни от най-ярките ѝ превъплъщения на сцената са Жоржет в „Училище за жени“ от Жан-Батист Молиер, Глафира в „Егор Буличов и другите“ от Максим Горки, Дунка в „Любов Яровая“ от Константин Треньов, Черната Мария в „Царска милост“ от Камен Зидаров, г-жа Трифкович в „Двубой“ от Иван Вазов, Ветка Петранова в „Големанов“ от Ст. Л. Костов, Петровица в „Гераците“ (драматизация на Магда Колчакова по повестта на Елин Пелин), Гена в „Преломът“ от Стоян Ц. Даскалов, Магда в „Незабравими дни“ от Лозан Стрелков, леля Минка в „Прокурорът“ от Георги Джагаров и др.

В ролята на Черната Мария в „Царска милост“ от Камен Зидаров – постановка на Н. О. Масалитинов, сезон 1949/1950 година:

В драматизацията „Това ви чака“ по фейлетона на Христо Ботев със Сотир Майноловски и Георги Калоянчев, запис 1974 година:

„За мен в театъра говорят, че съм „битова актриса“. Аз не се оскърбявам от това. Добре е, разбира се, една актриса да може да играе всякакви роли, но за един национален театър трябва да има и артисти, които сполучливо да играят нашенците. Досега в театъра почти всички роли на селянки, жени от народа, са ги давали на мене“, казва в свое интервю от 1954 година Магда Колчакова.

„Гелевата мука и неволя“ от Елин Пелин в изпълнение на Магда Колчакова, запис 1954 година:

С еднаква лекота и отдаденост изпълнява както комедийни и сатирични, така и сериозни драматични роли. Участва в редица постановки на Радиотеатъра, изявява се и като рецитатор на поезия. Пише очерци и статии, стихосбирката „Песни“ (1948 г.), пиесите „Вдъхновение“ (1958 г.), „Пиринска орлица“, „Ябълката на раздора“, драматичните миниатюри „Първа класа“, „Невидимият фронт“. Автор е на романизирания летопис в три части „Банскалии“ (1966 – 1975).

„Земята ни е пълна с красота…“ – авторско изпълнение на Магда Колчакова за родния ѝ Пирински край, запис 1974 година:

Освен с театралните, Магда Колчакова е известна и с ролите си във филмите „Страхил войвода“ (1938 г.), „Любимец 13“ (1958 г.), „Пленено ято“ (1962 г.), „Тютюн“ (1962 г.) и други български филмови произведения.

„С Магда бяхме приятелки в продължение на много години. Тя бе голям човек във всичко – споделя в интервю от 1990 година актрисата Иванка Димитрова. – Виждала съм я непримирима и кротка, деликатна, грижовна. Не обичаше лекия път. Много често разказваше за първата си среща с Николай Масалитинов, а по-късно – с Боян Дановски. Все казваше, че основното, което е научила от тях, е чувството за достойнство и чистотата.“ А в запис от 1982 година, част от Златния фонд на БНР допълва нейния театрален образ:

Актьорът Константин Коцев си спомня с благодарност за съвместната им работа: „Магда беше не само голям творец, но и човек с голямо и добро сърце. Около себе си създаваше атмосфера, която те окриля и извисява. Както се казва, предаваше на нас, по-младите, миналото на българския театър, традицията и най-съвременното мислене и стил.“
Режисьорът Боян Дановски споделя: „Умна, талантлива, работлива, запозната с най-интересните явления на своето време. Изкуството на Магда Колчакова е изкуство на философа, размисъл за човека и света, за човешките взаимоотношения.“

По публикацията работиха Марина Бекриева и Меглена Димитрова