„Какъв исках да стана? Аз самият не знаех. Може би щях да наследя баща си – неговите филологически и езиковедски изследвания бяха много интересни. Но музиката все по-активно и неумолимо ме завладяваше, проникваше в душата и ума ми. Първата ми среща с операта бе един спектакъл на „Аида“, който ме порази.“
Любомир Романски (21 януари 1912 – 9 юни 1989) е син на известния езиковед проф. Стоян Романски. Детството му в София преминава между книгите и пианото. От 4-годишен започва да чете, потопен в атмосферата на бащиния дом с художествена литература, списания и научни трудове. Любовта си към музиката наследява от своята майка, певица и пианистка, която рано напуска този свят.
Любомир Романски свири на пиано, като същевременно учи в немски пансион. Сред преподавателите му по пиано, самият той откроява двама – Тамара Янкова и Димитър Ненов (с когото години наред поддържа кореспонденция). След като завършва славянска филология в Софийския университет, случайност го среща с Панчо Владигеров. В залата на Народния театър, младият Любомир му отгръща нотите при първото изпълнение на неговия Трети клавирен концерт. Малко след това учи при него композиция в Музикалната академия в София. „Научих много повече, когато разглеждахме негови творби, отколкото в някой курс по теория на музиката“, казва по-късно Романски.
Става корепетитор в оперетния театър „Ангел Сладкаров“, препоръчан за работата от Христина Морфова. И отново случайност води до неговия диригентски дебют в театъра. Диригентът Антон Тони си чупи ръката и спешно се търси заместник. Така за спектакъла на „Фридерика“ от Лехар е поканен Любомир Романски, който до този момент е бил помощник-диригент на мъжкия хор „Родина“, но без опит на голяма сцена.
„На другата сутрин реших да отида при Асен Найденов. Посетих го по обед. Той ми даде половинчасов урок по дирижиране и ми показа тайната на ауфтакта – встъпителното движение, с което диригентът започва. Аз още не умеех да го правя! Изядох едно кисело мляко и едно яйце в млекарницата на паметника „Левски“ и в два и половина застанах на пулта. За първи път в живота ми! Музикално познавах творбата отлично. Дебютът мина добре и в продължение на три месеца непрекъснато дирижирах оперетата. “
За кратко пътят на Любомир Романски минава и през Държавното радио. През 1935 година той е поканен от Димитър Ненов, по това време музикален уредник в радиото, да бъде негов сътрудник.
„Бяха закупени 500 плочи – трябваше да се систематизират и обособят в каталог. С тази задача се заех аз. И скоро бях назначен за заместник-музикален ръководител на Радио София. Същевременно свирех. Заедно с моя добър приятел Васил Стефанов изпълнявахме много пиеси. Случваше се да звънят по телефона граждани и да питат: „Извинете, коя плоча сте пуснали? Кой свири така хубаво?“. Свирехме ние.“
През юли 1935 година в ефира звучат изпълнения и на сонатната двойка Георги Данов, цигулка – Любомир Романски, пиано. Програмата им включва творби от Хендел, Цезар Франк и Димитър Ненов. Освен камерен изпълнител и акомпанятор на певци и инструменталисти на живо пред микрофона, както и уредник на новосъздадената фонотека на Радио София, Любомир Романски се включва в програмата и като лектор. Първата му сказка се излъчва на 13 юли 1935 година – „Залцбург – град на музикалните тържества.“ Думите си подкрепял с концерти, с участието на изтъкнати изпълнители. По спомени на оперната певица Иванка Митева, негова е била идея за радиорубриката „Музикални състезания“, в която една творба звучала в различни интерпретации.
След като получава стипендия за специализация по славянска филология в Хумболтовия университет в Берлин, през 1936 година Любомир Романски заминава за Германия. Успешно завършва специализацията си и постъпва в Държавното висше училище за музика в Берлин. Учи при Курт Томас, Валтер Гмайндл и Клеменс Краус. Дипломира се с концерт, в който дирижира първо действие на операта „Валкюра“ от Рихард Вагнер с певци от оперния клас. Дисертацията му е на тема „Простите коледни рефрени на българските коледни песни“.
Интересен момент от началото на диригентската му кариера научаваме от рецензия в българския печат с дата 21 март 1939 година. Кореспонденция от Виена съобщава за големия успех на младия диригент Любомир Романски при дебюта му на концерт по повод откриване на Виенския клон на Германо-българското дружество.
„Пред най-отбрана публика в церемониалната зала на Виенския дворец се наложи със своите необикновени дарования като пръв наш завършен истински голям диригент, г-н Любомир Романски, който специализира в Германия. Живият темперамент, улегналата диригентска техника и убедителността на даваните тълкувания увлякоха първокласния оркестър на виенските симфоници. С голямо чувство за стил, стоплено с младежки устрем, г-н Романски продирижира увертюрата „Леонора №3“ от Бетовен, която оркестърът изсвири особено бляскаво. Нестихващи одобрения най-вече изпратиха тържествената увертюра „Балкан“ от Петко Стайнов… Може да се каже, че в това творение г-н Романски преживя всеки тон, за да го оформи със сърцето на роден голям диригент и умението на призван художник. Тия качества на избрания наш дебютант бяха изтъкнати веднага в първите излезли критики във виенските вестници. За успехите си г-н Романски бе поздравен от всички високопоставени и компетентни лица, които присъстваха на тържеството и му предрекоха световна кариера.“
След дипломирането си Любомир Романски остава в Германия по покана на оперния театър Франкфурт на Майн, а след Втората световна война, активно участва във възраждането на музикалния живот в града.
„Започнах с неделни музикални матинета в една църква. Идваха хиляди хора. Повечето оставаха навън. Но всички имаха нужда от музика. С ораторията „Сътворението на света“ от Хайдн гостувахме в десетина франкфуртски църкви, а понякога я изпълнявахме под открито небе. Не след дълго бях удостоен с почетния плакет на града, както и с Гьотевия знак – едно от най-големите отличия на германския културен живот.“
През 1946 година става главен музикален ръководител на Операта във Висбаден. След това като главен диригент ръководи Симфоничния радиооркестър оркестър в Кьолн. Установява се в Гелзенкирхен:
„В новия оперен театър в Гелзенкирхен намерих чудесни условия за работа. Там останах 27 години, работейки като главен диригент. В Гелзенкирхен постигнах всичко, за което съм мечтал от Хенделовите произведения до оперите на Албан Берг, целия Вагнер.“
Като гост-диригент Любомир Романски има гастроли в цяла Европа, в Мексико и САЩ. Връща се и в родината си. В Софийската опера дирижира Вагнеровия „Танхойзер“. За първи път под неговата палка в България звучи кантатата на Карл Орф „Кармина Бурана“. В запис от „Златния фонд“ на БНР от 1984 година Любомир Романски разказва за приятелството си с Карл Орф и за отношението си към съвременната музика, като подчертава, че при всеки удобен случай дирижира български произведения:
Фрагмент от кантата „Кармина Бурана“, Карл Орф. Изпълнението е на БХК „Светослав Обретенов“, Детският радиохор и Симфоничния оркестър на БНР с диригент Любомир Романски, запис 26 март 1965 година:
Любомир Романски се е заел със задачата да популяризира българската музикална култура зад граница. Ще споменем само един интересен момент – премиерата на „Симфонични вариации по тема от Добри Христов“ от Марин Големинов във Франкфурт на Майн на 21 април 1943 година под палката на Романски. Немската публика приема възторжено творбата, като се налага авторът, диригентът и изпълнителите да излязат да се поклонят цели 14 пъти. След Франкфурт на Майн, Любомир Романски я дирижира и в Хилверсум, Холандия. Прави и запис, който е излъчен по радио Люксембург. „Старал съм се в кръга на възможностите си да допринеса за доброто представяне на нашата музика и музиканти в чужбина.“
В публикацията са използвани материали от автобиографичния разказ на Любомир Романски „От Хендел до Албан Берг“, публикуван в сп. София, 1984 г., кн.12 и книгата на Антоанета Радославова-Дойчева „Музиката в Българското радио 1930-1944 г.“