Любомир Кабакчиев (1925 – 1986) завършва право в София през 1950 г. и актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски. Дебютира с Парис и Балтазар („Ромео и Жулиета” от Шекспир) през 1954 г. Първият му голям успех е Христофоров от „В полите на Витоша” на Яворов.

Кабакчиев притежава изтънчеността на доброто възпитание, вродено чувство за кавалерство и галантност. И затова ролите на руските интелигенти са му духовно близки. Той им придава такава проникновеност, такава човешка близост и философска глъбина, което ги прави неотразими. Такива са Дорн от „Чайка” (Чехов), Забелин от „Кремълският часовник” (Погодин), Иван Карамазов от „Братя Карамазови” (Достоевски), Павел Протасов от „Деца на слънцето” (Горки) и най-вече Тургенев от „Елегия” (Павловски). В ролята на Павел Протасов той е човекът, избягал от живота, в Иван Карамазов преминава от изтънченост и сдържаност към духовен цинизъм, в Тургенев е остаряващият писател, влюбен в красотата и младостта на любимата си, актрисата Полин Виардо.

Уолтър в „Цената” (Артър Милър) е улегнал, зрял, самостоятелен и материално осигурен. Само в очите му се чете някакво неспокойствие, някаква трескавост, която контрастира на сдържаното му поведение и отмерените жестове. Темата за вътрешната разруха на героя актьорът рисува с особена емоционална острота.

В образа на Мелоди от „Душата на поета” (Юджин О’Нил) откриваме един съвсем друг Кабакчиев – капризен фантазьор, чийто егоцентризъм тормози нещастното му семейство, един мечтател с обаяние, който иска да избяга от живота в света на химерите и алкохола, една витална първична личност.

Играе във филмите „В навечерието”, „Константин Философ”, „Забравете този случай” и др.

Текст: Мая Бениеш