Човек неслучайно идва и се ражда нейде си
„Детството влияе най-силно на житейските ни избори. Отвеждат те в Румъния, след това тръгваш на училище в Полша и първите ти букви са полските. При други исторически условия бих живяла в родната и многолюдната ни къща в Костурско (Егейска Македония, днес Гърция). Можех да остана и във Варшава, и в Прага, където се открихме с родителите ми. В Англия също можех да живея. Но кръвта, езикът и традицията вода не стават – разкрива мислите си народната певица Любка Рондова. – Дори хляб и козунак да замесиш или агне да изпечеш, да го шпиковаш с чесън, да му сложиш в оризчето малко джоджен, то другояче мирише тука. Ти ще го направиш и в Канада, но съседите ти ги няма и споделянето не е същото. Човек неслучайно идва и се ражда нейде си. Той си е роден за там и на тази земя трябва да се развива. Както Ванга е казала, този здравец трябва да уважаваш и тази билка трябва да пиеш. Слънцето за всички свети еднакво, но имам чувството, че тук грее по-силно. Имам чувството, че тук здравецът мирише по-ярко. Не бих заменила България.“
Изпява югозападния край на Стара България
Любка Рондова (24 август 1936 – 15 март 2016) е едно от хилядите деца бежанци, които по време на гражданската война в Гърция през 1948-а са отведени без родителите си от страната и разселени в тогавашните социалистически държави. Израства по интернати с други свои връстници, основно от български етнически произход. Песента от бабиното и маминото огнище се оказва най-здравият корен на нейната родова памет. И чрез песенното творчество, което носи в себе си, тя е орисана да изпее югозападния край на Стара България. Чуйте „Извор вода изворваше“ – песен от родното село на певицата, Шестеово, езикова форма на местното костурско наречие, аранжимент Валери Димчев, изпълняват Любка Рондова и Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Христофор Раданов, запис 2009 година:
Като ученичка в Полша пее в ученически хорове, а по-късно и в детските емигрантски състави в чешката столица. Завършва Факултета по философия и филология в Карловския университет и специализира „Научна информация“ в Москва. След двадесетгодишна раздяла с майка си, баща си и двамата си братя, семейството се събира в Прага, а след това и се заселва в София.
Де́ца, бедно, ама наше е
„Когато се изселихме от Чехия, на гарата в България викам на татко: „Леле, как ще жи́веме тука, много е бедно.“ – И той тогава каза: „Де́ца, бедно, ама наше е. Кой ке те напсува, ке го разбе́риш.“- А той тогава идваше от Австралия, където 15 години е бил емигрант, разказва певицата. – Така че тука, дали ти се плаче или ти се пее, щеш – не щеш, като чуеш тамбурата, като чуеш хорото, ставаш и заиграваш и се чувстваш сигурен, макар и цяла седмица да не си си говорил със съседа“.
Любка Рондова пристига в София в години на активна художествена самодейна дейност. Постъпва в един от първите ансамбли за народни песни и танци „Гоце Делчев“, основан от български бежанци от Егейска и Вардарска Македония. Като солист и филолог на ансамбъла, макар и без музикално образование, тя развива професионално своите изпълнителски заложби и обогатява българското песенно народно изкуство с текстове и мелодии, наследени от майка и баба ѝ. Казва, че в личния ѝ тефтер е записала повече от четиристотин песни, голяма част от които на жени емигрантки от македонската фолклорна област. За своята дейност и принос в народното творчество певицата разказва в интервю за Националното радио от 2006 година:
Многобройните изяви на наши и чуждестранни сцени Любка Рондова съчетава с работа в областта на културата. Тя е преводач, който владее четири езика – гръцки, полски, чешки и руски. Редактор и началник отдел е на „Научна информация и квалификация“ и отговорен секретар на изданието „Проблеми на рекламата“. Дълго време оглавява Комитета за култура и е секретар на Съвета за духовно развитие на община „Васил Левски“, днешния район „Оборище“.
Радиото, което пази гласа на Беломорието
През 80-те години осъществява първите си записи в Националното радио. В радиоефира започват да звучат нейни изпълнения от сборниците на братя Миладинови, на Кузман Шапкарев и на други възрожденски фолклористи и етнографи. Така Радиото дава глас не само на Любка Рондова, но и на песенното наследство на българите земи, останали извън пределите на Нова България.
Сътрудничеството с БНР продължава и през следващите десетилетия. По повод 100-годишнината от Балканската война Радиото инициира записването на нешироко разпространени песни на тази тематика. Албумът е осъществен с участието на певицата, други солисти от ансамбъл „Гоце Делчев“ и под съпровода на ансамбловия оркестър с диригент Никола Ваклинов.
Ценена със своя певчески заряд и репертоар находка, Любка Рондова е поканена в творческия радиопроект „Магията на Мадара“. В Голямата пещера до селото едни от най-прочутите народни изпълнители на България записват свои емблематични песни заедно с Народния радиооркестър и Теодосий Спасов. А издадените от БНР дискове се разпространяват по българските културни центрове в света и сред българските общности в Украйна, Молдова, Румъния и Северна Македония. Чуйте „Смиляна“ – обредна песен от Костурско, мелодията е създадена от майката на певицата, Василка Рондова, аранжимент Валери Димчев, изпълняват Любка Рондова и Оркестърът за народна музика на БНР с диригент Христофор Раданов, запис 2009 година:
Пеят песните ми, без да знаят че са мои
Първият ѝ самостоятелен албум „Смиляна“ представя най-популярното песенно наследство от македонския фолклорен край. Следва „Песните са моите деца“ с нови, издирени от нея песни и посветени на 125-годишнината от Освобождението на България и 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. А в „Дъщеря на Егея“ – албум, създаден в почит на хилядите деца емигранти от Беломорието, Любка Рондова записва авторски мелодии по стари народни текстове, обработени от композиторите Никола Ваклинов и Димитър Динев. По нейна музика са заглавията „Елено, вино цървено“, „Будинска Яна“, „Мома Руска“, „Кръчмарю, вино дай“, „Месечина грееше“, „Мама, Богу се молила“ и други, а „Невено, невен“ е и по неин текст.
„Аз непрекъснато търся стари, автентични песни и създавам мои авторски в народен стил – казва дъщерята на Егея. – Много певци ги изпълняват, без да знаят, че са мои, възприемат ги изцяло като народни. И това ми е достатъчна награда, защото доказва, че съм вникнала дълбоко в народно творчество. Открих много песни и всичките ги завещах на България, за което съм щастлива.“
Любка Рондова има съществен принос в развитието на фолклорната ни музикална традиция от втората половина на XX век и в съхранението на българската родова памет. Песента, която от дете ѝ дава сила, тя превръща в национално богатство.