Създателят на съвременната българска кларинетна школа – така е познат и остава в родната музикална история проф. Сава Димитров (19 октомври 1919 – 26 август 2008).
Да цени и обича музиката го научава Христо Дюлгеров – неговият пръв учител в родното Попово – известен цигулар, един от основателите на Русенската филхармония. Именно той го насочва от овчарската свирка, на която младежът свири с часове, към кларинета, а първите си уроци бъдещият корифей получава от Стоян Томов. За да подкрепи мечтата на Сава да учи в Музикалната академия, през 1940 година местното музикално дружество „Арфа“ му организира бенефисен концерт. Това е първото излизане пред публика на младия музикант, а със средствата, събрани от концерта, му купуват нов кларинет и саксофон. Така започва неговият път към сериозните занимания с музика. Как и защо се е „влюбил“ в кларинета Сава Димитров споделя в запис от 1994 година:
Постъпва в Музикалната академия при проф. Стоян Стоянов. Макар че още на приемния изпит професорът му казва: „С тези постижения още сега можеш да завършиш академията“, към таланта се добавят неговото трудолюбие, постоянство и воля. Още като студент става асистент на своя професор, свири като първи солист в Академичния симфоничен оркестър, а по-късно и в Операта. След завършване на образованието си през 1945 година специализира в Прага при проф. Владимир Ржиха и в Бърно при проф. Франтишек Хорак. В „чешкия“ си период младият кларинетист овладява получилата широка популярност в Европа и света т.нар. Бьом-система, която позволява постигане на по-добър тон и техническа свобода. Именно негова е заслугата за въвеждането на тази система у нас, като в запис от 1999 година той казва: „С гордост заявявам, че ако не бяхме преминали на Бьом-система, ние не можехме да направим тези големи завоевания“:
Яркото му кларинетно майсторство е високо оценено през годините 1947 – 1949, когато става носител на лауреатски награди в Женева – на международен музикален конкурс, в София – на първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти и в Будапеща на световния младежки фестивал. Въпреки перспективите за световна кариера на изпълнител, Сава Димитров избира да се върне в България, за да концертира и открива нови таланти. Музикалната му дейност е многостранна. Изключително работоспособен и енергичен, големият музикант преподава, участва в камерни формации – свири с квартет „Аврамов“, проф. Панка Пелишек, Български духов квинтет и други. Чуйте изпълнение на Дивертименто №9 (Моцарт) от Български духов квинтет в състав: Борис Стоянов (флейта), Георги Теодосиев (обой), Сава Димитров (кларинет), Марко Минев (фагот), Христо Хараламбов (валдхорна). Записът е от 1956 година:
Първия си самостоятелен концерт той изнася в София през 1946 година. Оттогава концертира освен в България, в Чехословакия, Унгария, Румъния, Полша, бившите ГДР и СССР, Индия, Австрия, Белгия и др. Репертоарът му е разнообразен, а съчетанието на техника със завладяващ темперамент и емоционалност са високо ценени. Подбудител е за композиране на творби за кларинет от Илия Илиев, Филип Кутев, Марин Големинов, Георги Костов и др., на които е и първият вдъхновен изпълнител. През 1959 година с Люба Енчева създават най-успешното (и може би първо за страната) дуо пиано-кларинет. Почти четвърт век те са заедно на сцената – великолепно дуо, с безспорни качества и усет за партньорство. В свое интервю от 1999 година, съхранено в Златния фонд на БНР, проф. Димитров си спомня за срещата си с пианистката и началото на тяхната концертна дейност:
Документален запис на тяхно изпълнение е запазен от честване на „50 години БДК“ през 1971 година, когато дуетът изпълнява Сонатина от Артур Онегер:
Кларинетист с блестяща техника и усет на голям музикант, проф. Сава Димитров щедро предава майсторството си на своите ученици. Именно той става първи професор у нас по този инструмент – негов ученик е дори проф. Петко Радев. Сред многобройните му възпитаници и следовници се открояват имената на Атанас Колев, Фьодор Ананиевски, Димитър Димитров, Росен Овчаров, Александър Върбанов и още много други. А кларинетът става съдба и за неговия син – проф. Димитър Димитров, и за внука – проф. Сава Димитров, днес ректор на НМА „Проф. Панчо Владигеров“.