ДА "Архиви"
Горе вляво: Чипев с писателя Георги Караславов и актрисата Ружа Делчева

За него изкуството на художественото слово е върховна изповед на артиста-гражданин, чрез която той разкрива не само образи, характери и идеи, но и своето лично отношение към проблемите на времето, в което живее. Тази изповед придобива  своето съдържание едва тогава, когато изпълнителят съумее да се „сприкаже” с тези, за които изпълнява. Да получи този взаимен контакт, това взаимно потвърждение на мислите, образите и идеите, които иска да внуши чрез словото.

Иван Чипев (25 октомври 1930 – 22 декември 1993) – актьор, рецитатор, театрален деец е роден в Лом, където преминават детството и юношеството му. Оттам е и „познанството” му с театъра. От 1934 – 1935 година помни почти всички театрални представления, които е гледал. Огромна роля за развитието на младежа играе и местното читалище „Постоянство” с неговите видни дейци Страхил Каменов и Ашер Левиев. Интересът към художественото слово е още от училище, където се учи да рецитира. В началото започва с творчеството на Маяковски, чието мото става и негово – „словото е пълководец на човешката сила”. Друг важен момент в развитието му е през 1955-а година, когато открива българската народна поезия. Това става съвсем случайно – в час по литература в едно училище. Ето какво споделя Чипев за „истинското удоволствие” да се изпълнява народна поезия в запис от 1973 година, съхранен в Златния фонд на БНР:

Завършва Библиотекарския институт, който изгражда у него критерий за отделните литературни течения, за характерните особености на литературното творчество и неговите автори. През 1956 година получава диплом и по актьорско майсторство от ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, където учи в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Творци, които оказват влияние върху неговото изпълнителско умение, са Николай Масалитинов, Константин Кисимов, Владимир Трандафилов.

През годините Иван Чипев работи в Драматичен театър – Перник, в Концертна дирекция, в Комитета по изкуство и култура, директор в Театъра на поезията и естрадата. Той е професор по сценична реч, а в периода 1970 – 1976 година и ректор на ВИТИЗ. Като такъв посочва новостите в работата на ВИТИЗ в предаване по повод 25-годишнината от създаването му, запис от 1973 година:

Театралните сцени пазят превъплъщенията му в ролите: Нокс в „Кражба” на Джек Лондон, Младен в „Народен представител” на Бранислав Нушич, Найден в „Майстори” на Рачо Стоянов, Кара Танас в „Кара Танас” на Стефан Савов и др. Силни и вълнуващи са рециталите му „Българска народна поезия”, „Дни на борба горда!”, композициите по стихове на Пейо Яворов, Иван Вазов, Йордан Йовков, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев, Владимир Маяковски. Време, в което рецитаторското изкуство намира все по-широк прием сред публиката, която с жажда поглъща богатото по съдържание въздействащо художествено слово. А талантът на Чипев е ярко доказателство за силата на това изкуство, за възможността му да пленява публиката с идеите и образите на претворения литературен материал и да я изпълва с емоция и мисъл.

„Народното творчество е онзи университет, през който трябва да мине всеки творец и изпълнител”, споделя Чипев. Основна заслуга за успеха му има прекрасният репертоарен избор, който прави. Песните, които изпълнява са измежду най-хубавите творби на народа-поет. Изпълнителят редува по-дълги произведения на епоса („Делба на двама братя”, „Мануил майстор”, „Крали Марко загубва силата си”) с кратки лирични песни, тъжното настроение се сменя от радостно и закачливо. Тембърът на чипевия глас носи нещо от стария народен певец, както и нотки, които му придават народно-поетичен колорит. Чуйте негово изпълнение на народната песен „Майстор Манол”, запис от 1970 година:

Рециталите му изпълняват роля на невидим мост, свързващ народната поезия и новата публика, състояща се от работници, селяни и хора на умствения труд. Иван Чипев пътува и из страната. Сцени са му не само театърът, но и заводът, пристанището… Рецитира и сред българи в чужбина, като навсякъде получава признанието и възхитата на слушателите, защото е разбрал, че ако изпълнителят човешки и дълбоко се изповяда на зрителя, какъвто и да е той, където и да се намира, той ще го разбере по своему, но оценявайки всичко, което му се дава. Чипев доказва, че: „Словото е средство за внушение. Словото е магия!”

На младите завещава по-често да се връщат към извора на българската душевност, към „безсмъртните творения на народа”, защото народната песен насочва към героичното, но преди всичко учи на обич към българското.

По тази публикация работи Десислава Димитрова