Георги Петров Шагунов (15 март 1873 – 10 ноември 1948) е един от първите български капелмайстори. Композитор и музикален педагог, неговото име се свързва с развитието на българската воинска маршова песен. Той е един от водещите музикални деятели с изключителни заслуги за музикалния напредък на България, почетен гражданин на Бургас.
За половин век творческа дейност Шагунов създава около 2000 произведения, в това число тържествения химн „Независимостта“. Маестрото написва текста и музиката му още в същия ден, на 22 септември 1908 година, веднага след обявяването на независимостта на България с манифест на княз Фердинанд. Дефилирайки по улиците на Бургас, оркестърът на 24-ти Черноморски пехотен полк на Нейно Величество царица Елеонора изпълнява химна „Независимостта“ заедно с тогавашния химн на страната „Шуми Марица“.
Химн „Независимостта“, музика и текст: Георги Шагунов, оркестрация и аранжимент: Методи Матакиев, изпълняват Смесеният хор и Симфоничният оркестър на БНР, диригент Методи Матакиев:
Георги Шагунов е роден в Пловдив. След като завършва френския католически колеж „Св. Августин“ в родния си град, той вместо медицина, каквото е било желанието на родителите му, постъпва в Лионската консерватория. Изучава валдхорна, корнет, теория на музиката и дирижиране при проф. Луджини. Още като студент, откроил се с диригентска сръчност и талантливи композиции, той е назначен за помощник капелмайстор в Лион. Завършва консерваторията през август 1895 година и по свое желание се завръща в родината. За кратко е капелмайстор в III конен полк в Пловдив, а след това в Лом. От 1897 година се установява в Бургас, където живее до края на дните си.
В морския град Георги Шагунов е първият капелмайстор на новосформирания военен духов оркестър. Още с пристигането си се заема да реорганизира и укрепи оркестъра – увеличава състава му, провежда курсове за повишаване на нотната грамотност и музикална култура на оркестрантите, полага усилия за подготвяне на художествено издържан репертоар. Разучава с оркестъра не само военни маршове, но и сюити, фантазии, китки от народни песни и др.
Неговата дейност може да бъде наречена пионерска по отношение популяризирането на музикалното изкуство в Бургас. Основава граждански и ученически хорове, ученически духов оркестър (първия в Бургас), поставя и началото на традицията на провеждането на концерти на открито. Шагунов е един от инициаторите за основаването на музикалното дружество „Родни звуци“, а след това и на създаването на музикалното училище към него, в което е преподавател по духови инструменти и елементарна теория.
Завидно продуктивна е изявата на Георги Шагунов като композитор. По спомени на негови приятели той е творил във всяко време – вкъщи, на улицата, в ресторанта, на поход в полето, в окопите на фронта, в палатката при военни учения. Жанрово разнообразно, неговото творчество обхваща операта „Богдана“, четири детски оперети, два балета, 6 симфонии, 57 творби за симфоничен оркестър, песни за мъжки и смесен хор, солови пиеси за цигулка, пиано и др. Военните маршове представляват значителна част от него, като от написаните близо 700 са запазени около 250. Голяма част от оркестровите му творби са посветени на имена и събития от българската история. В музиката му преобладават сюитните форми, свързани с българския фолклор. Днес музикалното наследство на Шагунов в голямата си част е забравено. На всенародна обич обаче се радват неговият знаменит марш „Един завет“ и песента „Покойници“.
Любопитен факт от биографията му е, че е един от първите колоездачи в Бургас и сред основателите на спортния клуб „Бургаско съюзно колоездачно дружество“ (1905), на който посвещава марша си „Бургаски колоездач“ за духов оркестър. Георги Шагунов е също така автор на първия химн на най-стария бургаски спортен футболен клуб „Черноморец“, който нарича „Черноморец – млад, сърцат!“ Неслучайно е наречен от съвременниците си „бащата на музиката“ в Бургас и приживе е обявен за негов почетен гражданин.