„Вие сте самата пламенност!“, възкликва белгийският поет Емил Верхарн, когато се среща с Гео Милев. По-късно тези думи се свързват с решението на издателя да назове второто си списание „Пламък“.

Първородният син на учителите Мильо и Анастасия Касабови – Георги е роден в малкото тракийско село Раднево през 1895 г. Родителите му скоро се преместват в близкия град Стара Загора. Там бащата открива книжарница, която се превръща в своеобразен културен клуб за местната интелигенция, а за младия Георги във вълнуващ извор на информация за световната литература. Започва училище на 5 години и завършва гимназия на 16. На 13 – 14 години Георги списва първите си вестници, а след това и калиграфски изписани ръкописни сборници, наречени „Изкуство“. В тях се намират и първите му по-сериозни поетични опити и стихотворни преводи. Тук младият съставител и автор започва все по-често да се подписва не Георги Касабов, а като Гео Милев. Появата му на влечения към театъра, музиката, към изучаването на чужди езици също се проявяват твърде рано и всичко започва в малкия по това време град Стара Загора. Сякаш по някакво съдбовно предопределение всичко в живота на Гео Милев се развива с ускорени темпове и в задъхан ритъм. На 16-годишна възраст постъпва във Филологическия факултет на Софийския университет. Следващата година вече е студент в Лайпциг, където слуша лекции по философия, психология, театрално изкуство. На 18 години прави първата си сериозна заявка за изградени естетически пристрастия и вкусове, като публикува „Литературно-художествени писма от Германия“, а малко по-късно статията „Модерната поезия. Бележки и идеи“.

През юли 1914 г., след началото на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с английската литература, изучава английски език и се среща с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн, но разочарованието му от този град е огромно. В него му допадат само библиотеките и книжарниците. Той живее в някакъв възвишен свят, свят на идеите, на естетиката. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев е заподозрян, че е английски шпионин, и е арестуван в Хамбург от немската полиция. Освободен е поради липса на доказателства.
В Първата световна война, през март 1916 г., е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти Троянски пехотен полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. Когато на 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън, Гео Милев едва не изгубва живота си. Той е тежко ранен в главата и губи дясното си око. Предстои му едногодишно лечение в Германия, където претърпява множество операции. Но нищо не е в състояние да спре стремежа му към духовно и културно обогатяване и това, което най-много го вдъхновява – изкуството. В Златния фонд на БНР са запазени съкровените спомени на Леда Милева от 2005 г.:

Пребиваването му в Германия категорично определя неговата естетическа ориентация. Йоханес Бехер, Курт Пинтус, Херварт Валден, Макс Райнхарт чертаят пред талантливия българин контурите на експресионизма. Бунтът става същност на твореца и много скоро той обявява това – въстава срещу традиционната реалистична естетика, срещу тиранията, срещу класическото буржоазно общество.
„Аз грабвам в ръка сърцето си – огромен леден камък – и чакам: готов за бой“, възкликва поетът в Януари (из „Експресионистично календарче“).
След като се завръща в София, Милев издава списание „Везни“ (1919 – 1922), което със съдържанието и оформлението си е оптимален модел на експресионистично творение и се превръща в трибуна на символизма и експресионизма у нас.

Личност като Гео Милев не е възможно да остане встрани от обществените събития в България. Затова не е неочаквано, че драматичната 1923 година го активизира към ново творчество. Точно на рождения му ден –15 януари 1924 г. излиза бр. 1 на сп. „Пламък“. Обвинен, че със своето сп. „Пламък“ и основно с поемата „Септември“ се стреми да разпалва класова омраза и да подкопава устоите на държавата, e подведен под отговорност и съден на 14 май 1925 г. Списанието е забранено. Защитава се бляскаво, като свършва с това, че поетът може да бъде творец само при свобода, а не при ограничения, каквито налага Законът за защита на държавата. Присъдата е 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ в отдел Обществена безопасност. Изчезва безследно.

Предпоставки за написването на „Септември“ са преживелиците на Гео Милев в Първата световна война, Германската революция, на която той е свидетел по време на своето лечение в Берлин и Септемврийското въстание от 1923 г. Покрусата, стресът, вцепенението, ужасът, който всява това братоубийство, доминират над всичко. А между тях и отгласът на Октомврийската революция у нас.
„Септември“ – отразява великия народен устрем, динамичния поход на „простите“ хора, работници и селяни, да свалят оковите на фашизма. Срещу страха и молбите на жена си Мила Керанова, да не публикува поемата Гео възкликва: „Сама знаеш, че нищо не може да ме спре да не издигам глас срещу този чудовищен терор, да не възпея народа тръгнал да се бори за освобождение. Не плачи, безполезно е, никой не ще ме възпре.“
„Септември“ е може би най-великата епическа революционна поема на ХХ век, а Гео Милев – един от най-забележителните поети свързани с експресионистичното движение в Централна и Източна Европа след Първата световна война“ – пише Дейвид Бейли, редактор на английското издание с произведения на Гео Милев, включено в поредицата на ЮНЕСКО „Представителни творби на световната литература“ през 1988 г. Поемата има преводи на 18 езика, сред които английски, холандски, испански, дори на японски, китайски, пенджап и др.

Съхранени са 19 негови автопортрета, портрет на майка му, на Димчо Дебелянов, на проф. Кьостер от Лайпцигския университет и много карикатури, като голяма част от тях са политически. Малко хора знаят колко силна е тази негова художествена дарба. Гео има много дарби. Той пее толкова хубаво, че на пътната врата се събират съседите да го слушат. Чете много. Няма област в културния живот, където той да не се е проявил. Автор е и на книгите „Жестокият пръстен“, „Иконите спят“, „Панахида за Яворов“, „Театралното изкуство“, Експресионистично календарче, много дръзки критически статии, антологии, детска поезия. Режисирал е няколко пиеси – „Мъртвешки танц“ от Аугуст Стриндберг в Народния театър, „Маса човек“ от Ернст Толер в Театър „Ренесанс“, „Едип цар“ в Стара Загора. Преводач е на 53 книги от различни езици.

„Как е могъл за своя едва 30-годишен живот да се докосне и до античните и до най-новите достояния на световната култура, да овладее 4-5 европейски езика, да ползва още толкова и в същото време да успее да хвърли плодоносни семена в родната нива, да взриви традиционните представи за същността на изкуството и да приближи европейските културни хоризонти до българските творци на литературата и изкуството. Да създаде творчество, което ще премине границите на малка България и една поема, която ще достигне от Япония и Китай до Съединените щати и Латинска Америка“, се пита и дъщерята Леда Милева.
За поемата „Септември“ Пабло Неруда ще каже: „Много поети са умирали изтезавани заради живота и творчеството си, великият български поет Гео Милев е убит само защото е написал една поема, която преведох с жар и обич.“

А историкът проф. Андрей Пантев разсъждава „Гео Милев беше наказан – за поема или може би за „особения“ превод на Хамлет трябваше да заплати с живота си“ – запис 2005 г.:

Гео Милев – поет, публицист, есеист, литературен и театрален критик, режисьор, преводач, художник, издател, все проявления сочещи явен универсализъм. И не са нужни гръмки фрази нито думи в превъзходна степен, с които да окичим твореца. Никой няма нужда от това. „Особеното състояние на преклонение нищо не струва, ако не носим поне малка част от тази биологическа и историческа кръв. Нищо не струва една историческа репутация, ако тя днес няма постоянно потвърждение в самите нас.“ (проф. Андрей Пантев)
Времето е най-безпощадният критик, то изтрива ненужното, дребнавото, лишено от смисъл и съхранява стойностното, значимото, градено с огромна енергия, ерудиция и  интелектуална мощ. Защото, продължава проф. Пантев, „Гео Милев е историческа личност. В неговия драматичен живот, като в огледало се отразява съдбата на нашето Отечество и съдбата на нашата Европа.“