Генко Генов е музикант с широка култура, изтъкнат музиколог и културен деец, положил много усилия и талант за популяризирането на българската поп музика и създал престижна сцена за изява на нейните таланти, както и за популяризирането на творчеството на наши композитори в България и чужбина. Основател и директор на Международния фестивал на българската естрадна песен „Златният Орфей“.

Роден на 28 юли 1928 г. в Бургас, Генко Генов извървява пътя на самобитния и непримирим съзидател. От дете започва да се занимава с музика и чужди езици. На 13 години изнася първия си самостоятелен концерт, на 16 вече свири пред публика Първия концерт на Чайковски. Възпитаник е на „Дойче шуле“ в София, след което завършва Българската държавна консерватория в класа на известния композитор и пианист проф. Димитър Ненов. Можел е да има успешна пианистична кариера, но поради нещастен инцидент тя не се реализира. По съвет на професора си се ориентира към музикологията и през 1960 г. заминава на летните курсове в консерваторията „Бенедето Марчело“ във Венеция, после за Париж, където специализира в Института по музикология към Сорбоната. По-късно, в годините на „Златният Орфей“, контактите, които е създал с колеги във Франция, се оказват много полезни.

Посветил се на музикознанието, организира концерти на български композитори из страната и зад граница, прави предавания в чуждестранните медии. От 1962 до 1964 г. работи в държавното предприятие „Разпространение на филми“. През 1965 г. е назначен за музиколог в държавната туристическа организация „Балкантурист“. По негова идея същата година в курорта „Слънчев бряг“ се провежда конкурсът „Песни за българското Черноморие“ с цел да се стимулира развитието на българската популярна песен. Две години по-късно той вече носи името „Златният Орфей“. Воден от мисълта, че трябва да се въздейства естетически на най-широк кръг от хора, да се даде простор на песни, които да влязат в програмата на радиото и телевизията, на театралната сцена и в залите, Генко Генов създава и като негов директор развива най-авторитетния български песенен форум, който добива огромна международна известност и става събитие №1 по гледаемост не само у нас, но и в системата на някогашната Интервизия. Фестивалът става сериозен подтик за творчество на родните композитори в естрадния жанр като Йосиф Цанков, Петър Ступел, Бенцион Елиезер, Емил Георгиев, Тончо Русев, Борис Карадимчев, Атанас Бояджиев, Ангел Заберски и много други, а от сцената му започват кариерата си повечето от големите ни поп звезди. Генко Генов следва веруюто на учителя си проф. Димитър Ненов, че „всеки български музикант трябва основно да изучава нашето художествено музикално творчество, както всяко българче изучава родния си език“. На Генов е заслугата за реконструирането на лятното кино на Слънчев бряг в летен театър, който от 1969 г. е сцена на „Златният Орфей“. По негова покана гости на фестивала през годините са певци със световна слава и изпълнители, които стават световноизвестни благодарение на „Орфея“. Сред тях са Даниел Дарийо, Удо Юргенс, Джозефин Бейкър, Адамо, Жилбер Беко, Джани Моранди, Хулио Иглесиас, „Рики е повери“, Вики Леандрос, Орнела Ванони, Серджо Ендриго, Лара Сен Пол, Тони Кристи, Ал Бано и Ромина Пауър, Карел Гот, Едита Пиеха, Йосиф Кобзон, Муслим Магомаев…

Генко Генов работи във всички сфери на българската култура и с името му са свързани изключителни културни програми в чужбина и провежданите по цял свят български дни. Вицепрезидент е на Международната федерация на фестивалите (FIDOF). Като авторитетен музиковед и човек с многобройни контакти, познаващ прочути личности в шоубизнеса, той постоянно е канен да журира на конкурси за популярна музика по света, на които винаги представя български изпълнители. Дал е път към световните подиуми на Лили Иванова, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Ивелина Балчева и много други. Мечтата му е всяка година на емблематичния музикален фестивал в Сан Ремо да има български участник. Голяма гордост на Генко Генов е спечелената първа награда за българската културна програма на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г.

През 1974 г. е арестуван на път за фестивала MIDEM в Кан. Обвинен е в шпионаж и идеологическа диверсия – „проводник на западно идеологическо влияние“, както и за неправилно разпореждане с държавни пари. Като водещ мотив на съда се посочва участието на звезди на световната поп музика в „Златният Орфей“, с което се пропагандира западната култура в социалистическа България. Осъден е на 20 години лишаване от свобода. Остава в затвора 8 години и половина. През 1981 г., благодарение на застъпничеството на поета Димитър Методиев, е освободен предсрочно. След 9 години без работа е реабилитиран напълно през 1990 г. с решение на Народното събрание. Година по-късно Министерството на културата го връща на поста директор на „Златният Орфей“. За съжаление, успява да направи само 2 издания на фестивала, преди да си отиде от инфаркт на 29 септември 1993 г.

Генко Генов е отличен посмъртно от FIDOF с почетен медал като „един от пионерите на шоубизнеса в света“. „Златният Орфей“ беше една голяма негова гордост и най-скъпата му рожба. Генко гореше в работата си. Той е от малкото хора, които всичко, което са имали като контакти, като връзки със света, постижения са го дали на България, на българската музика и култура“, казва Дариана Генова, директор на „Орфея“ след смъртта на съпруга си и продължител на неговото дело.