„Драги младежи и девойки, скъпи съотечественици, днес ние се събрахме отново тук, за да склоним глави пред това малко българско селце, което влезе в историята на нашия народ като родно място и като лобно място на големия селски син и вожд на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) Александър Стамболийски.“
Това са встъпителните думи, преди 50 години на събора в местността „Янини грамади“ край пазарджишкото село Славовица, които първият секретар на ЦК на БКП (Централния комитет на Българската комунистическа партия) Тодор Живков чете слово за деветоюнския преврат и гибелта на Стамболийски. Записът от 10 юни 1973 година е съхранен в архива на Златния фонд на Българското национално радио (БНР).
В речта си Тодор Живков подчертава заслугите на БКП за обединението и организацията на Септемврийското въстание (1923 година). Той „удобно“ пропуска юнските бунтове (т.нар. Юнско въстание), в които земеделците водят стихийни сражения срещу превратаджиите, за да отличи заслугите на партията за „побратимяването на комунисти и земледелци срещу тъмните сили на монархо-фашизъма. И само три месеца след преврата народните маси, ръководени от БКП, вдигнаха въстание — първото в света антифашистко въстание“.
Години на промени
„В България се появява една алтернатива на монархическото управление, която Александър Стамболийски нарича „съсловна демокрация“. Този политически ред предвижда партийното разделение да бъде осъществявано на съсловен принцип. В крайна сметка това предложение, което Стамболийски отправя към обществото, не е реализирано“, започва разказа за предисторията на политическите промени в Царство България преподавателят по история проф. Веселин Методиев.
След парламентарните избори за XIX обикновено Народно събрание през 1920 година, БЗНС установява своето самостоятелно правителство чрез касиране избора на опозиционни депутати. Нарастващото недоволство от кабинета на Александър Стамболийски води до създаването през юли 1922 година на политическата коалиция „Конституционен блок“. В нея се сдружават Обединената народнопрогресивна партия, Демократическата и Радикалната партии, а основната им цел е сваляне на земеделското правителство по мирен път. Платформа съдържа следните политики: въвеждане на разумно управление на България; възстановяване на Конституцията; възстановяване независимостта на правосъдието; автономия на университета.
На организирания от Конституционния блок събор през септември 1922 година във Велико Търново земеделците отговарят със „контрасъбитие„, наречено „Конгрес на цвеклопроизводителите“. Това дава възможност на земеделските привърженици да се саморазправят във влака с потеглилите от София за Търново лидери на опозицията — на Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Георги Данаилов и Михаил Маджаров са отрязани брадите и мустаците. В Търново земеделският сбор настоява за незабавна екзекуция на „блокарите“, диктатура на селячеството и осъждане на виновните за националната катастрофа. Върховният съюзен съвет на БЗНС взема решение за арестуване на бивши министри, които са принудени бързо да избягат в чужбина.
На парламентарните избори през 1923 година „Александър Стамболийски с малко терор, с малко фалшификации взе огромното мнозинство и създаде 400-хилядна оранжева гвардия, въоръжена със сопи и с тояги“, разказва партийният деец (БКП) Панайот Яръмов, който критикува не само грешките на Александър Стамболийски, но и неутралитета, който БКП запазва по време на държавния преврат. Записът от 1981 година е запазен в Златния фонд на БНР.
Военният преврат
В тази обстановка на политическа трансформация, която остава незавършена, в страната действат две партии, които „откровено извършват терористични акции — едната е комунистическата партия, а другата е ВМРО“, казва проф. Веселин Методиев. В несигурната политическа среда нараства и недоволството от методите на Стамболийски към стремежите му за еднолично управление във властта. Две други формации — „Народния сговор“ и „Военния съюз“ са готови на радикални действия, за да съхранят държавността, както казва бъдещият министър-председател проф. Александър Цанков:
„Аз отговарям само на въпроса: запазихме ли държавата?… Да! Ние предупреждавахме, ние молехме да не се посяга върху държавата и предупреждавахме: който посяга върху нея, ръката му ще бъде счупена, главата му откъсната. Уви! Не бяхме чути.“
Действията на Народния сговор и Военния съюз не биха се увенчали с успех, ако правителството на Стамболийски имаше подкрепата на комунистическата партия. Тази теза застъпва в интервю за БНР от 1982 година философът и политик от БКП акад. Сава Гановски. Той говори за позицията на „бай Георги“ (Георги Димитров), която се оказва решаваща в последвалите събития:
В спомените си от тези превратни дни един от земеделските функционери в Пазарджик Стоян Цукев се връща през 1983 година, когато за БНР той разказва за срещите си с Александър Стамболийски и опитите му да го предупреди за готвения преврат. Според него Стамболийски твърде много се е доверявал на военния министър Константин Муравиев, който смята превратът за невъзможен. В последствие Стамболийски признава: „Аз останах излъган от най-верните си хора.“
„В навечерието на преврата, на 7 юни, царят заедно със сестрите си е на гости у Александър Стамболийски в Славовица — пише в мемоарната си книга „Видяно и преживяно 1891-1944“ един от участниците в преврата Димо Казасов — Донесъл му е първия откъснат от оранжерията на Враня пъпеш и се е интересувал най-подробно за работата му, за проектите му, за всичко, което може да остави у Стамболийски впечатлението, че той не му е цар, а всеотдаен приятел. И когато днес се питам какво беше това, което се разигра в дрореца Враня, между заговорниците и царя — искрена сцена или една умело скроена комедия, аз не се колебая да отговоря: да , това беше една комедия.“
В нощта на 8 срещу 9 юни 1923 година в дома на ген. Иван Русев започва акцията по осъществяването на първия в новата история на България държавен преврат. Той е ръководен от Военния съюз, създаден няколко години по-рано от запасни и действащи офицери, и е насочен срещу земеделското правителство на Александър Стамболийски. Подготовката предвижда прекъсване на комуникацията със столицата — спиране на телефонните връзки и електричеството. Това е знакът за начало на преврата. В ранните часове на нощта военни отряди, ръководени от щаба на Военния съюз, бързо овладяват основните държавни институции и обекти – полицейските участъци, пощите и гарите. Водачите на Деветоюнския преврат — генерал Дамян Велчев и полковник Кимон Георгиев, принуждават 29-годишния Цар Борис III да подпише Указа за назначаване на превратаджийското правителство, тъй като в противен случай трябва да абдикира.
За Александър Стамболийски превратът е пълна изненада. През целия ден на 9 юни той все още вярва, че се касае за изпратени да го убият македонски бойци от ВМРО. Затова и изпратения, още сутринта на 9 юни военен отряд, който трябва да го арестува бива отблъснат от неговата охрана, състояща се от около 40 войници и стражари от близките села. Стамболийски веднага организира и застава начело на няколко хиляди селяни. На 10 юни те настъпват към Пазарджик, където в неравна битка са разбити от гарнизонната войска. След двудневно преследване Александър Стамболийски е заловен и предаден на капитан Харлаков, който още същата вечер го отвежда по посока към Славовица. В следващите дни капитан Харлаков изпраща две телеграми до Министерството на войната. В тях той пише:
„В изпълнение на заповедтаВи приех бившия министър Ал. Стамболийски от Пазарджик, но по пътя за Славовица автомобилът бе нападнат от въоръжени селяни и задигнаха Стамболийски. Наредих за немедленно преследване на нападателите. В дирите сме.
Втората телеграма гласи:
Преследван и застигнат, избягалият бивш министър Ал. Стамболийски в местността „Айледжик“ при съпротива падна убит на място.“
„Тия две с бели конци съшити телеграми — допълва Димо Казасов — имат предназначението да скрият ония, които бяха заповядали на капитан Харлаков да ликвидира Стамболийски. На 15 юни земеделският вожд е бил убит при жестоки мъчения от Харлаков и терористите от ВМРО. Тайната се пазеше от генерал Вълков, а нишките водеха към двореца.“
А кореспондентът на „Торонто Стар“ Ърнест Хемингуей обобщава политическата ситуация така: „Стамболийски беше убит от хората, които доведоха до пълна разруха страната, която той се опитваше да спаси.“