30 години от падането на комунистическия режим в Румъния

В края на 1989 година репресивният режим на Николае Чаушеску е последният комунистически режим в Източна Европа, който все още е на власт. В продължение на 25 години първият секретар на Румънската комунистическа партия (РКП) налага тотална власт и култ към личността, по подобие на тези в Китай и Северна Корея. Но идеята за независима икономика, която произвежда всичко, генерира сериозни икономически грешки и е реализирана независимо от цената или резултатите. Пагубни са инвестициите в индустрии, които фалират и обричат румънския народ на глад, студ, недостиг на стоки, екзистенциални страхове и престъпления срещу духовността.

„Токът спира по няколко пъти на ден, без логика и без да е планирано, четем, храним се, учим, живеем на свещи. Призовават ни да икономисваме, да не бъдем разточителни. Цялата електроенергия се пази за производството, за фабриките и комбинатите. Ние хората не сме важни, важно е само производството“, разказват спомените си жители на Букурещ в документалната поредица „1989 – Червеният декември“ на Румънската телевизия.

„Спомням си прекараните зими в работническия квартал в Берчени, в апартамент на партера, сега може да звучи странно, но в действителност водата в чашите замръзваше, в банята затопляхме етилов алкохол, за да можем да съблечем и изкъпем малко дете, имахме електричество по 2 часа на ден.“

„Какво Ви липсваше ?“ – „ По-лесно ще ми бъде да изброя какво имахме, намираха се някои основни продукти, разбира се, и за тях трябваше да се редим на опашка – яйца за Великден, чакаш на опашка по 4 – 6 часа.“

„Стоях на опашка за билети за театър. Всъщност времето прекарано на опашката беше много повече отколкото продължителността на пиесата.“

Румънската революция започва в Тимишоара, град в западна Румъния, на 15 декември 1989 година. След масови протести в защита на отец Ласло Тьокеш, пастор на унгарската реформаторска църква в Тимишоара, когото властите искат да преместят в друга енория, политическата полиция „Секуритате“ и армията убиват близо 100 демонстранти.

„След един определен момент изгубих напълно контрола върху демонстрантите. Дори и да бях поискал, те нямаше да се приберат по домовете си. Това беше тяхно лично и масово решение да останат и да се обърнат срещу комунизма“, спомня си отец Ласло Тьокеш в разказ пред Университетската телевизия на Тимишоара на 15 декември 2019 година.

От 16 до 20 декември демонстрациите и сблъсъците със силите на властта се пренасят и в Брашов, и в други градове, които изразяват солидарност с протестиращите и загиналите в Тимишоара.

Лозунгът „Ще умрем и ще бъдем свободни!“ се превръща в победния вик на декемврийските събития.

Повратната точка на протестите е изтеглянето на армията от Тимишоара на 19 декември. На следващия ден избухват масови стачки, а силите на политическата полиция напускат града.

В митинг пред румънското посолство в България граждани изразяват протест срещу кървавата разправа на румънските комунистически власти с мирни демонстранти в Тимишоара и настояват българското правителство да осъди действията на режима на Чаушеску. В краткото си слово лидерът на СДС д-р Желю Желев заявява, че „трагедията, която се разиграва в нашата съседка Румъния, показа, че вариантът „Тянанмън“ е възможен и в Източна Европа“.

Свиканият в Букурещ митинг „срещу хулиганите от Тимишоара“ на 21 декември прераства в демонстрация против властта. Чаушеску се барикадира в сградата на Централния комитет на РКП, а в следобедните часове по улиците на столицата се разпределят военни части и бронетранспортьори. Румънските власти въвеждат извънредно положение.

На 22 декември в 12 часа и 8 минути хеликоптерът с диктатора излита от сградата на Централния комитет на РКП. Тогава приключва и управлението на Николае Чаушеску. Час по-късно държавната телевизия обявява, че диктаторът е свален. Неуспешният опит за бягство на диктатора и съпругата му Елена завършва с арестуването им в румънския град Търговище. Още същата вечер е конституирано и новото румънско правителство начело с Йон Илиеску. След тридневен престой в ареста, на 25 декември, двамата съпрузи са осъдени на смърт. Присъдата е изпълнена незабавно – с показен разстрел, предаван на живо по националната телевизия.

Фронтът за национално спасение формира правителство начело с Петре Роман. Бивши комунисти поемат повечето министерства. В Букурещ се провежда протестна демонстрация срещу този състав на кабинета. В следващите няколко дни по улиците на столицата се водят боеве. Общият брой на жертвите надминава хиляда.

Символ на революцията става знаме с изрязания герб на комунистическа Румъния.

„В Букурещ, в телевизията, най-опасно стана на 23-ти вечерта след като народът заедно с армията успяха, но най-вече народът, да окупират телевизията. Започнаха от вечерта на 23-ти да стрелят от покрива на телевизията и от сградите на секуристите около телевизията“, разказват участници в събитията пред репортера на БНР Аглая Коцева.

      Репортажни записи на Аглая Коцева по улиците на Букурещ от 24, 25 и 26 декември 1989 г.

30 години по-късно все още няма отговор на съмненията, които остават след бързата смяна на властта в Румъния – дали кръвопролитните сблъсъци са провокирани от новото румънско правителство на Йон Илиеску?

„Когато правосъдието не успява да ни създаде тази памет, от която имаме нужда, тогава само паметта остава единствената форма на справедливост“, обобщава родената в Тимишоара румънска поетеса Ана Бландиана.

По тази публикация работиха Милен Димитров и Румяна Рисчук

Снимките са предоставени от румънския фотограф Дани Амарией