Борис Карадимчев – един от най-уважаваните съвременни български композитори, цигулар и пианист, педагог, колоритна личност, човек с богата история, създател на филмова, популярна, детска и театрална музика, на симфонични и камерни произведения. Роденият в Ямбол през 1933 г. творец произхожда от голям охридски род. По музиката се запалва покрай хобито на баща си – военен летец, който обичал да свири на цигулка. В гимназиалните си години е силно привлечен и от магията на химията, която „прави вълшебства.“ Завършва Българската държавна консерватория (дн. НМА „Проф. Панчо Владигеров“) в София със специалностите дирижиране при проф. Асен Димитров и композиция при проф. Панчо Владигеров. След дипломирането си работи в Дирекция „Български циркове“ като музикален оформител и главен диригент на цирковите оркестри, по-късно в Българска концертна дирекция и БНТ.
Спомени на Борис Карадимчев за преподавателите му в Консерваторията и едни от първите филми, за които пише музика, звучаща в предаването „Звезден прах“ от 2006 г.
В многожанровото творчество на Борис Карадимчев, белязано от талант, страст към музиката и широки познания, най-известни са филмовата му музика, популярните песни и произведенията за деца. Много негови детски песни са включени в учебниците по музика. Композиторът споделя, че киното е онова вълшебство, което го завладява още в началото на кариерата му и го вдъхновява да създаде творби за близо 40 игрални и 120 анимационни филма, много от които имат успех из целия свят. Музиката му звучи в знакови за българското киноизкуство филми като „Краят на песента“ и „Гневно пътуване“ (1971 г.), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ и „Момчето си отива“ (1972 г.), „Сиромашко лято“ (1973 г.), „Селянинът с колелото“ (1974 г.), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975 г.), „Матриархат“ (1977 г.), „Оркестър без име“ и „Куче в чекмедже“ (1982 г.), „Бон шанс, инспекторе“ (1983 г.) и др. Борис Карадимчев навлиза в попрището на филмовата музика предимно благодарение на режисьора Людмил Кирков. Първите си творби пише за филмите „Началото на една ваканция“ (1966 г.) с режисьор Зако Хеския и „Шведските крале“ (1968 г.) на Людмил Кирков, а впоследствие композира музиката за почти всичките му филмови произведения.
През 2006 г. Борис Карадимчев издава компактдиск с най-хубавите си песни и мелодии от 28 филма. По този повод той казва в интервю, запазено в Златния фонд на БНР: „Много приятно се работи в сферата на киното, защото съчетанието на музиката с драматургията на филма е доста странно и приятно, дава различни възможности. Музиката към един филм е неделима част от него и много рядко се случва и е възможно тя да излезе от филмовото произведение и да тръгне по самостоятелен път.“ Неговите филмови песни и инструментални пиеси обаче заживяват свой живот и се превръщат в неостаряващи хитове, които звучат с гласовете на известни български изпълнители от миналото и настоящето. Борис Карадимчев е автор на музиката за анимационния филм „Женитба“ (1985 г.) на режисьорите Слав Бакалов и Румен Петков, отличен на фестивала в Кан за късометражни филми, както и за „Десетият кръг“ с режисьор Анна Харалампиева, получил златен „Никелди“ на фестивала за анимационни и късометражни филми в Билбао, Испания, 1998 г.
„Бяла тишина“ – текст: Богомил Гудев, изпълняват Георги Минчев и група „Щурците“ – запис 1967 г.
Тази песен, за чието написване композиторът казва „случайно излезе от пръстите ми, между клавишите на пианото“, е обявена за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс през 1967-а и същата година печели първа награда на фестивала „Златният Орфей“. „Бяла тишина“ се превръща в музикална класика. Подобна съдба имат още много други от над 300-те песни с висока художествена стойност, които Борис Карадимчев създава в популярната музика от 60-те години на миналия век до края на живота си. Голямата магия на неговото творчество и индивидуален песенен стил е в мелодичността и простотата на музикалния изказ, в „усещането за илюстративност и образност“, както творецът определя своя натюрел. Той е сред първите композитори, които дават рамо на едни от първите рок групи у нас от 60-те – „Щурците“, „Сребърните гривни“ и др.
Музикантът за участието на група „Пим-пам“ в оперни постановки, работата с децата и детското си песенно творчество в предаването „Нашият ден“ – запис 2013 г.
През 1979 г. Борис Карадимчев основава детската вокална група „Пим-пам“, която е не само място за изява на талантливи деца, но и естетическа школа. За нея пише десетки песни, получили широка популярност. Изкуството на състава е синтез на музика, танц и театър, съчетани с неповторимата, по детски очарователна, интерпретация. Малките певци с еднакво майсторство изпълняват детски песни, световни поп и рок хитове, български народни песни в съвременна обработка и версии на творби на големи композитори от барока до наши дни. Пим-памчетата имат многобройни концерти в България и чужбина, записи и участия в радио- и телевизионни предавания. И всичко това благодарение на всеотдайността и любовта на Борис Карадимчев към децата. Предлагаме ви една от известните песни на тази детска формация в любимото на композитора изпълнение.
„Робинзон Крузо“ – текст: Николай Ботев, музика и аранжимент: Борис Карадимчев, изпълняват „Пим-пам“ и Тодор Колев – запис 1988 г.
Педагогическата дейност на видния творец е свързана с Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – поп и джаз факултет; Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, където през 1999 г. става професор по музика; с Нов български университет и Югозападния университет в Благоевград. Борис Карадимчев е носител на редица призове, сред които са голямата награда „Златният Орфей“ за цялостно творчество (1997 г.) и най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ – звезда за големия му принос към българската култура (2013 г.).