Поетът написал едни от най-често изпълняваните песни в националния ни радиоефир. Написал 1200 текста за песни и филми: „Двама“ — изпълнена от Мария Нейкова за филма „Козият рог“, „Песен за чайката“, с музиката на Атанас Бояджиев, изпълнена от Емил Димитров за филма „На тихия бряг“, „Замълчи замълчи“ — песента на Мими Николова от филма „Любимец 13“.

Георги Минчев и „Щурците” изпълняват песента „Бяла тишина” по музика на Борис Карадимчев и тя печели „Мелодия на годината” в телевизионния конкурс през 1967 година. След това получава и Първа награда на фестивала „Златният Орфей”. Сред другите му текстове са „Боянският майстор“ в изпълнение на Лили Иванова, „Вече свърши хубавото време“ и „Зелената стара чешма“ с музиката на Развигор Попов, изпълнявани от Мими Иванова, както и незабравимата „Детство мое“. Много други негови текстове са съхранени в песни и останали в Златния фонд на Българското национално радио (БНР):

Освен текстовете на естрадните песни Богомил Гудев написва и „Заводи Великани“ и „Бяла тишина – среднощни стихове, апокрифи“ и либрета за оперети. Той е дългогодишен автор и на музикалните предавания, излъчвани по БНР: „Писнала гайда писана“, „Думи през плет речени“, „Думи на подбив речени“.

Богомил Гудев е роден в семейството на Гуди Гудев, изключително популярен изпълнител на народни песни, който е сред първите певци-изпълнители, които пеят на живо в програмата на Радио София. Богомил завършва химия и в същото време свири на цигулка в оркестъра на Студентския дом.

„Баща му — голям фолклорен певец, а майка му литератор. От такова семейство излиза направо един гений“, казва за Богомил Гудев композиторът Развигор Попов в интервю на Валерия Николова в програма „Хоризонт“ на БНР:

Богомил Гудев превежда чуждестранна поезия, либрета на оперети за Музикалния театър. Заедно със своя приятел Развигор Попов Богомил Гудев започва да свири в импровизирания „Въртящ оркестър“ на бар „Ален мак“, където вместо цигулка му се налага да се справя с контрабаса.

Талантът му за писане на текстове открива неговият приятел и дългогодишен творчески партньор композитора Атанас Бояджиев.

„Да правиш такива хубави стихотворения, не просто текстове за песни, много малко хора го могат. Той беше гениален в това отношение“, казва за него вокалистът и баскитарист на „Щурците“ Кирил Маричков.

Георги Минчев изпява със „Щурците” незабравимата „Бяла тишина”, която печели „Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс през 1967 година, а след това и Първа награда на фестивала „Златният Орфей”.

Две години по-късно, на същия фестивал, Богомил Гудев и Атанас Бояджиев получават голямата награда за песента „Сън сънувах“, изпълнена от Маргрет Николова и Кирил Семов:

Пред микрофона на БНР поетът скромно изразява радостта си, само с няколко думи:

Същата година тандемът получава и наградата „Мелодия на годината“ за песента „Любили сме, любили“, изпълнена от Маргрет Николова и Петър Петров:

 

По-добре късно, отколкото никога
с тази надежда отдавна сме свикнали
Тази надежда ни дава понякога брод
По-добре късно, отколкото никога
с тази надежда погубваме дните си
Често със нея минава човешки живот

По тихите улици, тихо върви младостта,
младостта
Нощта е премесена с дъх на треви и цветя,
и цветя
прегръщат тополите мрака зелен
и подсвирква ветреца Гаврош
Но ние си мислим: И утре е ден
и мълвим: Лека нощ