Съгласно Конституцията на Република България президентът е държавен глава, който символизира единството на нацията и представлява държавата в международните отношения. Избира се пряко от народа за срок от 5 години, за не повече от два мандата. Президентът е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната в мирно и военно време. В своята дейност той се подпомага от вицепрезидент.

Президентската институция в България има сравнително кратка история, свързана с прехода на страната към демокрация и пазарна икономика, започнал през 90-те години на миналия век, и с новото структуриране на институциите в контекста на този преход. Неин непосредствен предшественик е институцията „председател (президент) на Републиката“, въведена с промени в Конституцията на Народна република България от 1971 г., които са приети от Деветото Народно събрание през април 1990 г. За първи председател (президент) на Републиката парламентът избира Петър Младенов (3.04. – 6.07.1990), а след това този пост заема Желю Желев (1.08.1990 – 22.01.1992) с решение на Седмото Велико народно събрание. След демократичните промени в страната през 1989 г. изборът на държавен глава като самостоятелна институция в системата на държавните органи, неговите правомощия и функции са регламентирани в новата Конституция, приета от Седмото Велико народно събрание на 12 юли 1991 г.

В тази публикация можете да чуете гласовете на петимата президенти на Република България при полагане на клетвата пред Народното събрание. Това са Желю Желев (1.08.1990 – 22.01.1992; 22.01.1992 – 22.01.1997) – първият демократично избран държавен глава на преките президентски избори през януари 1992 г., Петър Стоянов (22.01.1997 – 22.01.2002), Георги Първанов (22.01.2002 – 22.01.2007; 22.01.2007 – 22.01.2012) – единственият президент, който има два пълни мандата, Росен Плевнелиев (22.01.2012 – 22.01.2017) и Румен Радев (22.01.2017 – ).