„Откакто разумният човек е дръзнал да нанесе „първата черта“ върху материала на заобикалящата го и безразлична към него природа, за да каже на тази природа, че освен нея ще съществува още една, втора, която в милиони години занапред ще преобразува първата. Оттогава за същия този човек съществуват и понятията „пиша“ и „графика“, за да добият цялото свое многообразно съдържание и точно значение в днешно време.“ С тези думи проф. Петър Чуховски се обръща през 1971 година към читателите на сборника „Съвременна българска графика“, на който той е съставител и автор.
Рисунката
Петър Чуховски е роден в село Хотница, Великотърновско, на 31 декември 1922 година (всъщност това изречение е почти цялата информация, която съществува за него онлайн). Завършва графика и илюстрация в Художествената академия при проф. Илия Бешков. Наричан от своите съвременници „блестящият ученик на Бешков“ Чуховски винаги подчертава световната класа на „един от най-големите майстори в историята на новото българско изкуство и графика“. В интервю на Юлия Петрова за Българското национално радио (БНР), записано в дома на проф. Петър Чуховски през 1991 година, той говори за измеренията на творчеството на своя учител.
Заедно с Илия Бешков Чуховски продължава да работи като асистент, а след това е доцент и професор в Художествената академия. Паралелно с преподаването развива и научно-изследователската си дейност и продължава да рисува — графики, рисунки, илюстрации, които създава за оформлението на книги. За своите студенти Чуховски говори с любов, но не спестява и критиките си към бъдещите художници.
„Ако влизайки в ателието, един студент не вижда модел и се кани да си тръгне, радвайки се, че днес няма да рисува, той не притежава особени шансове да се изгради като художник. И обратното, ако студентът си каже, че въпреки отсъствието на преподавател и на модел той ще работи, възможността да стане добър творец е налице.“
Професорът-график публикува над 20 книги с изследвания в областта на изобразителното изкуство. Автор е и на голям брой рисунки с перо, молив и четка — предимно композиции на философски и литературни теми. Петър Чуховски твори в областта на рисунката, графиката, гравюрата и илюстрацията с овладяна перспектива, съвършенство на графичния изказ и майсторство на щриха. Лекотата в изграждането на детайлите в графичните му произведения и едновременно с това дълбочината и силата в неговите изразни средства придават на изкуството му особено очарование. В тях той разкрива някои съществени особености от характерите на своите герои, но и насища с повече възприятия темите, които пресъздава.
„Модерното“ изкуство от началото на ХХ век, което той проучва, в много голяма степен „не намира своето художествено покритие“. Затова Петър Чуховски призовава „всяко ново поколение да преоткрива изкуството чрез „класическите“ истини, които имат своето пълноценно покритие от художествени факти, в които винаги може да се проникне по-дълбоко, защото има простор за това.“
В своето монографично изследване на „Рисунката — същност, проблематика, достижения на съвременните български художници“, той достига до извода, че за „рисунката например не може да се съчини дефиниция. И като обикаляме около крепостта на рисунката, подобно на безпомощни рицари, когато не можем да я превземем като творци, ние я пазим и хвалим като наша собственост, т.е. ревниви и единствено оценяващи я консуматори…“
Българската графика
В нашето съвремие графиката, живописта и скулптурата съществуват като равноправни изящни изкуства във всяка известна галерия или изложба по света. В началото на `80-те години Петър Чуховски обобщава ролята на „социалистическия реализъм“ и неговите принципи, които определят социалистическата графика като изкуство с „национален облик“.
„На графиката се определя авангардна роля — да отразява най-бързо парливите въпроси на времето, да гледа напред, да носи идеите на века, мислите и вълненията на съвременния човек, да пропагандира постиженията на комунистическото общество и перспективата на човека-съзидател. В много отношения всичко това е характерно и за съвременната българска графика.“
В българската графика доминират фигурално-тематичните композиции, в които са развити революционни и исторически сюжети. Този характерен стремеж за създаване на голямо национално изкуство, близко до народа, изразява неговите идеи и се стреми да намери отклик в неговата душа.
„В немалко творби беше възпят селският труженик, селската жена, новите отношения на село, радостта на благородния задружен труд, красотата на селския човек, традициите в стария бит, фолклорът. Кажи-речи всички графици, защото и тук няма такъв, който да не е пробвал силите си, се опитаха да разкрият душата, дълбокия и прекрасен образ на нашите селски хора с онази любов към селото, свойствена за българския художник, откакто той съществува“, пише в албума „Съвременна българска графика“ Петър Чуховски.
В своите монографични очерци за някои от най-изявените български художници-графици и негови съвременници проф. Петър Чуховски проследява творческата им еволюция, естетическо израстване, технически особености и постижения. В книгата за Анна Крамер, най-възрастната българска графичка, той я отличава като пионер на техниката на „сухата игла“.
„Анна Крамер избира трудната, специфична като пипане и своеобразна като „стил“, рискована и употребявана от малцина графици техника на сухата игла. Справедливо тя може да се смята не само за пионер, но и за майстор на техниката у нас, не само за технически „пропагандатор“, но и за творец с едни от най-добрите постижения в тази област на българската графика.“
Със своето съвременно светоусещане, живо въображение и модерен графичен език Петър Чуховски създава контрасти, които откриват красотата на онова, което не забелязваме. За своята работа той говори рядко и съвсем скромно.
„Разглеждането на един автор, колкото и обективно да е, ако е свързано с естествения в такива случаи пиетет, неизбежно се оформя в своего рода похвално слово. Но в това няма нищо нередно, ако художникът заслужава, ако, без да се претендира за пълно тъждество, има що-годе професионално покритие между естетическите факти и техните оценки.“
В интервю за БНР на Лиза Матева за цикъла от картини на проф. Петър Чуховски „Моите преживявания в моето детство“ авторът представя показаните творби като нарисувани спомени. Записът е от 1973 година и е съхранен в Златния фонд на радиото.
„Българският народ — наследник на древни култури и вековни традиции, с история пълна със страдания и победи, с душа, отворена за красотата, с дълбоко съкровена и сложна чувствителност, не само не е бил чужд на различните изкуства, но е създал такива ценности, които обясняват неговата морална устойчивост, духовна изграденост, жизненост и натрупани сили за едно съзидателно бъдеще. Творческият дух на българина не е чужд на основната структура на графичното изкуство, на неговата поетичическа същност, на неговата вибрираща сила, с която то подрежда нашето откровение към света“, обобщава проф. Петър Чуховски в книгата „Съвременна българска графика.
През 2001 година Столична библиотека получава 260 оригинални графики и рисунки, дарени от съпругата му Мария Чуховска. Най-известният и емблематичен графичен цикъл на големия художник е озаглавен „Велики българи“. Той се състои от седем графични отпечатъка, изпълнени в техниката на офорта — „Константин Философ“, „Седмочисленици“, „Черноризец Храбър“, „Поп Богомил“, „Иван Рилски“, „Патриарх Евтимий“ и „Паисий“.