„Убедено, аргументирано, дори пламенно Драгомир Ненов винаги защитаваше някаква кауза на общите събрания на Радио София. Може би затова той беше избран да ръководи и отстоява интересите на музикалните и танцовите дейци през `90-те години“, казва за него музикалният журналист от Българското национално радио (БНР) Красимира Йорданова.
Драгомир Ненов е личност, която респектира със своя висок професионализъм, ерудираност и гражданска позиция. Той е талантлив диригент, композитор, музиколог и педагог, който има личен принос за художественото и организационно израстване на всички институции, в които е разгръщал своята творческа изява.
Големите и малките културни институти
През 1999 година диригентът Драгомир Ненов вече е председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци. В предаването за класическа музика на БНР „Метроном”, той анализира новия субект, който се появява в българската култура при сливането на досегашните самостоятелни опери и филхармонии в четири града на страната: Русе, Варна, Пловдив и Бургас.
Оперно-филхармонично дружество – това е името на новия културен институт, който заменя съществуващите самостоятелни опери и филхармонии. Той въвежда европейските стандарти, които създават и новите модели в културата на страната ни. „Засега ги надяваме като хомот, за да тръгнем в крак с останалия свят: в някои случаи с пълен напред, в други – с много опасения, в трети – направо рачешката“, пише вестник „Култура“ във февруарския си брой през 1999 година.
„Не е страшно да се направи някаква реформа, но се забравя спецификата на българската музикална култура. Ние сме тръгнали към т.нар. договорна система, но и тя предполага много по-големи финансови възможности на музикалните институти. Малката заплата предполага сигурност, но договорът с гастролиращ артист трябва да му позволи да се издържа от получената сума, дори да остане за година без работа. И тук се проявява конфликтът, че тръгваме към промяна, за която не сме дорасли“, допълва анализа си Драгомир Ненов.
В първите години след 9 септември 1944 година новата власт прави стъпки към създаването на централизирана система за управление на културния живот, която да покрива страната в максимална степен. Първият опит за това е акцията за създаване на културни клубове, каквито на някои места очевидно съществуват и в които участват активни в полето на изкуствата хора – местни музиканти, писатели, художници, театрални дейци.
С решение на Министерството на културата е издадено „Указание за подготовката и провеждането на празник на българските песни и танци“. Целта на празника е чрез привличането на всички музикални и танцови самодейни колективи (читалищни, профсъюзни, ученически, милиционерски и други) и на трудещите се от града и селото „да се популяризират най-широко българските масови и народни песни и танци, хорово пеене и масовото изпълнение на народните танци, да се засили любовта на нашия народ към българското музикално и танцово творчество“. Другата необходимост, която се посочва в указанието е „да се популяризира художествената самодейност и да се привлекат в нейните редове нови участници“. С тези нови празнични изяви се отбелязва тържествено годишнината от освобождението от фашизма, която особено в селата съчетава с отбелязването на резултатите от прибирането на реколтата.
Повечето от музикалните институти в България са създадени през втората половина на XX век. Те възникват, за да отговорят на нуждите на културната общественост в съответните градове, а не са тоталитарни образувания. Свидетелство за това е фактът, че в края на `70-те години тоталитарната власт съкращава пет филхармонии, които впоследствие отново са възстановени. Тези действия на обществеността да защитава своите културни институти е ярко доказателство, че музикалната култура е едно от върховите постижения в духовната сфера.
„Реформата в музикалната култура не започва от днес. Тя механично копира модели, които съществуват по света, но не са съобразени с българската специфика. Преди две години в Плевен бе създаден моделът „Симфоничен оркестър с открита оперна сцена“, включващ оркестър, около 20 хористи и 10 балетисти. За да направи този състав оперни спектакли, са необходими много пари, които липсват и в резултат на тази „дребна“ подробност плевенското гражданство почти не гледа оперни спектакли. Сега Министерството на културата обяви „плевенския модел“ за грешен, въпреки че преди две години яростно го защитаваше. Днес тази грешка не може да не ерозира доверието към следващите решения за реформи“, заключава маестро Драгомир Ненов.
Един оперен диригент
„Има талантливи музиканти, от които се възхищаваме; други ни респектират с високия си професионализъм; има и хора с изострено обществено чувство и гражданска позиция, достойни за уважение; а има и хора с богата култура, с които не само е интересно, но е и удоволствие да разговаряш. Всичко това, събрано в една личност не се среща често. Но у Драгомир Ненов те са в хармонично единство и затова общуването с него – като зрител в концертната зала или читател на неговите книги и статии, или като събеседник, даже и когато позициите ви не съвпадат, носи усещането, че си преживял нещо значително, което те е обогатило“, обобщава образа на човека и диригента Драгомир Ненов неговият колега и дългогодишен музикален директор на БНР Гроздан Христозов.
Драгомир Ненов е роден през 1927 година във Варна. В продължение на 13 години семейството му живее в града, а след присъединяването на Южна Добруджа към България отново се завръща в Добрич, откъдето е и родът им. Баща му – Димитър Ненов, е музикант и един от най-известните акордьори на пиана в България. Майка му София Панова е учителка, а по късно и служител в Градския съвет на Толбухин (днешен Добрич). Брат му Веселин Ненов е диригент и композитор, а по-малката му сестра Галина Ненова е театрална актриса.
Музикалното си образование завършва в Българската държавна консерватория (днес НМА “проф. Панчо Владигеров”) с оркестрово дирижиране в класа на проф. Влади Симеонов. Учи и композиция при професорите Панчо Владигеров и Парашкев Хаджиев. Специализира в римската академия „Санта Чечилия“ при маестро Франко Ферара.
Кариерата му започва като хормайстор в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. През годините е музикален ръководител в Държавния куклен театър, където започва да композира музика за театрални и куклени спектакли. Тук той създава детската оперета „Тайната на Черното езеро“. След няколко години вече е първи диригент на Плевенската филхармония, а след това и главен художествен ръководител, и главен диригент на Варненската опера. Преди да поеме ръководството на Съюза на българските музикални и танцови дейци е диригент на Пловдивската опера.
В продължение на 20 години е отговорен диригент на „Оперно-симфоничния оркестър” на БНР, който скоро след създаването си е преименуван на оркестър „Симфониета”. Тези години бележат и най-плодотворния му творчески период, когато създава: произведения за оркестър, вокална и камерна музика, песни за детски, смесен и женски хор, музика за драматични и куклени театрални постановки и фолклорни обработки.
В Златния фонд на БНР са запазени хиляди минути записи, които са реализирани със съставите, с които работи маестрото. Съхранени са документални записи с оперна музика и инструментални концерти с българските изпълнители – певци и инструменталисти. Фонотеката на БНР също се попълва със записи на едни от най-значителните произведения от западно-европейската класика. В откъс от арията на Риголето от едноименната опера на Джузепе Верди през 1960 година звучи незабравимият баритон на Иван Попов. Оркестърът на Държавна опера– Русе дирижира Драгомир Ненов.
„Държавническата ценностна система не прилича на семеен бюджет. Оценката на нейните приоритети винаги се прави от следващите поколения. Лично аз, винаги когато мисля за пренебрежението към културата ни, се сещам за българските управници след Освобождението и в началото на века, когато страната ни не е била по-богата от сега, но е построила стотици, даже хиляди читалища, църкви, училища“, обобщава ситуацията с културните ни институти в началото на демократичните промени в страната Драгомир Ненов.
Той е лауерат на множество български и международни композиционни конкурси, основател на наградите за ярки постижения в музикално-изпълнителското и танцово изкуство „Кристална лира”. Носител е на наградата за цялостно творчество на Съюза на българските музиканти и танцови дейци, а през 2013 година получава и орден „Св.Св. Кирил и Методий“ I-ва степен. Същата година му се присъжда и званието „академик“ на Българската академия на науките.