Сградата на българския Парламент е построена по време на Четвъртото обикновено народно събрание, преживяло Съединението на България и последвалата Сръбско-българска война.
Решението за построяването на сградата е взето от Министерския съвет през февруари 1884 година. Проекта задвижва Тодор Икономов тогавашен министър на обществените сгради, земеделието и търговията в правителството на Драган Цанков. Той предлага на Константин Йованович – българин по произход, завършил архитектура в Цюрих и практикувал във Виена и Белград – да изготви проекта. Към направеното в писмена форма предложение се прилагат и условията, на които трябва да отговаря постройката. По-важните от тях са: заседателната зала да побира 320 народни представители и около 500 – 600 души публика, сградата да бъде „красива и здрава, лека и евтина, без излишни украшения отвън“, да може с малки приспособления да служи и за изнасяне на театрални представления, и на концерти. През май 1884-та Йованович е готов с проекта, а Народното събрание гласува 220 хил. франка за строеж на сградата.
В своя беседа за стара София журналистът Димо Казасов се спира на строителството на сградата на Народното събрание, запис 1976 година, Златен фонд на БНР:
На 4 юни 1884 година става тържественото полагане на първия камък. В основите е зазидан акт с имената на създателите и послание за поколенията – „…сградата да послужи за увековечаване на свободата и равнопоставеността в България в прослава на българския народ“, както и молитва за новото здание – „…да бъде източник на мир, любов, съгласие и народно благоденствие“.
Сградата на Народното събрание е сред първите обществени сгради построени след Освобождението. Тя е в ренесансов стил, много модерен по онова време. Входът е със засводени отвори, оформящи красива тройна входна аркада. В горната част на фасадата е поставен държавният герб, а по-късно и девизът „Съединението прави силата“.
Основната част на сградата е именно пленарната зала. Тя е оформена по заимстван европейски модел – с места за всички парламентарни партии, председателска трибуна, ложи за царя и дипломатите. Предвидени са и места за журналистите. Заобиколена е от три страни с широки кулоари, водещи към разположените в партера канцеларии. Зад залата има обширно помещение за почивка и бюфет. Според първоначалния проект то е предназначено да се използва като сцена за представления.
Строителните работи през първия етап 1884 – 1885 година се извършват от майстори чужденци – италианци, австрийци и чехи. Повечето от материалите и цялото вътрешно обзавеждане са внесени от чужбина. Строежът се ръководи от виенския архитект Фридрих Грюнангер. Тържественото откриване се състои на 25 ноември 1884-та в присъствието на Княз Александър I Батенберг, министър-председателя, министри, народни представители, дипломати и много граждани. Сградата е осветена от митрополит Климент Търновски. На следващия ден там се провежда 26-ото заседание на първата редовна сесия на Четвъртото обикновено народно събрание.
Канцеларии, помещения за архива и за други административни нужди са пристроявани през 1896-1899 година по проект на арх. Йордан Миланов, а през 1925-1928 година е направено разширение. По проект на арх. Пенчо Койчев е завършена голямата триетажна пристройка на северната страна, с лице към площад „Св. Александър Невски“.
През 1938-а сградата е съществено подновена. Банките за народните представители са намалени на 160, заседателната зала е радиофицирана. Фоаето е преустроено в читалня. На фасадата са поставени високоговорители, за да могат пленарните дебати да бъдат следени и от гражданството.
При бомбардировките през Втората световна война парламентът е частично разрушен. Но скоро след това е ремонтиран и възстановен. Реконструкциите продължават и през следващите години основно под ръководството на арх. Павел Николов. През 1962 година заседателната зала е оборудвана с нова покривна конструкция, гипсов таван и ламперия. През 1977-а пък са оформени двете зали „Изток“ и „Запад“. Трансформации се правят и до днес, но облика и въздействието на една от най-красивите сгради на София, обявена за паметник на културата, не се променя.
„Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава бе купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там“, си спомня Вазов за някогашния пейзаж на днешния площад „Народно събрание“.
Със започването на есенната парламентарна сесия през 2023 година, НС се премести в сградата на бившия Партиен дом на площад „Княз Александър I“ №1 с мотива, че е нужен спешен основен ремонт на старата сграда на парламента на площад „Народно събрание“ №2.