Изкуството е вечно! Това се отнася с пълна сила не само за служителите на Мелпомена, но и за милионите зрители по света, привлечени от магията на театралното изкуство още от времето на древногръцкия театър до наши дни. Това вълшебство се пренася у публиката и в откритите амфитеатри, и в закритите театрални зали.
Международният ден на театъра e въведен през 1961 г. от парижкия Международен театрален институт, действащ под егидата на ЮНЕСКО. Според устава си организацията има за цел разширяване на сътрудничеството между всички театрални дейци. Честването включва разнообразни национални и международни театрални прояви, като с особена значимост е разпространението на международно послание за Деня на театъра. Обичайно то се отправя от личност от световна театрална величина. Жан Кокто, големият френски творец, е автор на първото такова послание през 1962 година, в което казва:
„Световният ден на театъра отбелязва невероятния брак между единственото и множественото, между обективното и субективното, съзнателното и несъзнателното, които идват да покажат на света необикновените творения, които е създал. Много от разминаванията в света са резултат от отчуждението на умовете и бариерата на езика: това са тези разминавания и тази бариера, която огромният и сложен механизъм на театъра се е постарал да преодолее.“
За българските театрални дейци това тържество не е ново явление. То връща традицията на друг, изцяло български театрален празник, отбелязван на 9 януари, за който се взема решение още през 1923 г. на първия конгрес на Съюза на артистите, но датата се утвърждава едва през 1927-а.
В Златния фонд на Българското национално радио са запазени поздравленията по повод празника на двама забележителни театрали:
Проф. Владимир Трандафилов се спира на ролята на театралното изкуство в живота на хората, запис от 1970 година:
През 1972 година, друг обичан български актьор Любомир Кабакчиев казва: „Българският театър е трибуна и на голямата жизнена, и на голямата театрална правда“:
Международният ден на театъра е не само международен професионален празник на сценичните майстори и всички театрални дейци – той е и празник на възторжените зрители. Театърът има несравнимо органично присъствие сред нас, разпространено във всички култури на света, и има свой универсален език. На сцената оживяват всички сънувани и несънувани сънища. Припознават се човешки съдби, споделени и несподелени любови и както и в живота всяко начало има своя край. „Величието на театъра се състои в това, че на финала покойниците стават, за да се поклонят“, според Кокто. „Сторете път на театъра!“ – извиква от сцената Изабел Юпер.
На сайта на Архивен фонд на БНР в категория Култура ви запознаваме с личности, чиято съдба – професионална и житейска, се влива в историята на океана, наречен театрално изкуство.