БТА е една от първите 10 информационни агенции в света. Създаването й в началото на 1898 г., двадесет години след освобождението на страната от османско владичество, е резултат на осъзнаването на силата на информацията – младата българска държава и обществото ни са изпитвали необходимост да знаят какво се случва по света, а светът е проявявал засилващ се интерес към страната ни.
В първите дни на 1898 г. към новоучреденото Министерство на външните работи и изповеданията е създадена служба за „доставяне на телеграфни съобщения за събитията в чужбина“. Така е поставено началото на Българската телеграфна агенция (БТА) – единствената информационна агенция в света, която от тогава до сега не е променяла името си. За разлика от повечето осведомителни агенции през XIX век, които били частни, БТА е със статут на държавна институция от самото си съществуване.
На 1 февруари 1898 г. с Приказ №28 на княз Фердинанд за неин първи директор е назначен Оскар Искандер, доктор по философия, редактор и издател. Две седмици по-късно, на 16 февруари, излиза първият бюлетин на Агенцията и тази дата е приета за рожден ден на осведомителната институция на България. Бюлетинът от 4 страници, написан с калиграфски почерк от Оскар Искандер, съдържа 7 информации: новина от Виена за влошеното здравословно състояние на майката на княз Фердинанд – Нейно Височество княгиня Клементина, новини от балканските държави за политически интриги, атентати и полицейски разследвания, информация за предстоящ дуел в Париж, сводка за движението на цените на европейските борси. Първоначално бюлетините са изготвяни от Искандер и единствения му подчинен служител, който се разхождал по няколко пъти на ден от редакцията на БТА (в началото се помещава в днешната сграда на БАН на пл. „Народно събрание“) до Централната телеграфо-пощенска станция, за да взема телеграмите от партньорските агенции „Хавас“ и „Ройтерс“. По онова време те са били основен източник на информация за БТА. Първите абонати на Агенцията са държавните институции, столичните вестници, чуждите дипломатически представителства.
След края на Балканската война (1912 г.) БТА се преименува на Дирекция на печата с 2 отделения (БТА и Отделение за чуждестранния печат). След преврата на 9 юни 1923 г. към Дирекцията е създадено ново отделение – „Информационно бюро“, което започва издаването на специален бюлетин за събитията в България, превеждан и разпространяван в чужбина на френски език. С постановление на Министерския съвет от 25 септември 1951 г. Дирекцията на печата е преименувана на Българска телеграфна агенция.
Ето и други интересни моменти от нейната история:
До 25 април 1903 г. бюлетините на БТА са писани на ръка в ограничен брой екземпляри. Първият бюлетин на пишеща машина е от 1901 г., но още две години успоредно с печатния текст журналистите пишат и на ръка. До 1928 г. телеграмите, изпращани по телеграф, се разчитани и публикувани в емисиите на БТА с един ден закъснение. След това, до 1932 г., съобщенията се изпращат по морза. През същата година с въвеждането на радиоапаратите „Хел“ настъпва истинска техническа революция в комуникациите на Агенцията.
През 1957-58 г. всички връзки на БТА са преобразувани от морзов и хелов тип в радиотелетип. Електро-механичната пишеща машина, позната като телепринтер или телекс, е въведена също по това време. Телепринтерите остават в употреба до края на 80-те години на миналия век, когато постепенно навлиза националната електронна мрежа за пренос на информация НЮЗНЕТ.
С течение на времето бюлетините и емисиите на БТА се увеличават. През 1910 г. се появява „Преглед на чуждестранния печат“, после „Дирекция на печата“ (1915 г.), „Български бюлетин“ (1925 г.), „Дневни вести“ (1944 г.). През 1951 г. започват да излизат двата основни бюлетина за България и света – „Вътрешна информация“ и „Международна информация“. Четири години по-късно се появява „Материали от печата“, а през 1958 г. – „Информация за чужбина“. През годините Агенцията издава и т.нар. специални бюлетини, които съдържат информация, разпространявана с ограничен достъп. През 1934 г. излиза строго поверителен бюлетин Т-4 (в 4 екземпляра) – за двореца, министър-председателя, директора на печата и за архив. През 1935 г. излиза поверителният Hors Bulletin, в който са публикувани материали с неблагоприятно съдържание за България. През 1938 г. се издава таен бюлетин Т-3 (в 3 екземпляра) с неблагоприятни отзиви за България от чужди медии.
Първият фотограф в БТА е назначен през 1940 г. През 1952 г. се появява самостоятелната редакция „Пресфото“. Една от най-големите награди на Агенцията е тази на World Press Photo от 1972 г. за снимката на фотографа Стефан Тихов на пленен американски пилот в Ханой. Днес БТА притежава най-големия и уникален фотоархив у нас с над пет милиона снимки от 1952 г. до наши дни (само до 1989 г. той съдържа над 130 хил. черно-бели и 5 хил. цветни филма).
Сред знаковите символи в дългогодишна история на информационната агенция са списанията „Паралели“, „ЛИК“, а заедно с тях и „Наука и техника“ и „По света“. Започват да излизат през 1965 г. като издания, които ползват най-интересните факти от световния информационен поток в областта на изкуството, културата, науката и политиката. Логото на БТА – символно земно кълбо с паралели, дело на големия български художник Борис Ангелушев, първо е създадено като лого за заглавната страница на тези списания.
Най-ценното в историята на БТА са хората, свързани с нея. През различни периоди в Агенцията са работили значими фигури от българския обществен и културен живот: Йордан Йовков, Николай Лилиев, Йосиф Хербст, Димитър Бояджиев, проф. Боян Дановски, проф. Д. Б. Митов, Петър Увалиев, Стефан Продев, едни от най-добрите наши преводачи – Владимир Мусаков, Кръстан Дянков, Вера Ганчева, Димитри Иванов, Петко Бочаров, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Мариана Мелнишка.
Журналистите от БТА винаги са били на особена почит в медийната гилдия. Осведомителната агенция е призната като доказана школа за професионализъм, етика, коректност.