В началото на XX век Музикалният съюз в България инициира създаването на първото българско музикално училище по западноевропейски модел. Тържественото му откриване е на 16 януари 1905 година. Първоначално училището функционира като частно и едва през 1912 година става държавно. Още в първите години от своята дейност то успява да се наложи като център на музикалната култура в България и да засили интереса към българското музикалното образование. През 1907-а към Училището е учреден граждански хор под ръководството на Добри Христов, а две години по-късно преподавателят по цигулка Петко Наумов образува квартет, който изнася концерти всяка неделя.
През 1921 г. Държавното музикалното училище става среден отдел на новооткритата Музикална академия. Неговите най-изтъкнати преподаватели, сред които Добри Христов, Петко Наумов, Ханс Кох, Хенрих Визнер, Иван Цибулка, Димитър Хаджигеоргиев, Андрей Стоянов, Тодор Торчанов, Димитър Радев и други, са удостоени с професорски звания. В интервю от 1989 г. проф. Стоян Джуджев проследява първите опити за създаване на българска музикална култура след Освобождението и говори за видните музиканти и педагози у нас, чиято „закалка води началото си от Музикалното училище“:
След 1974 г. Софийското музикално училище приема името на големия композитор Любомир Пипков. От 1997 г. като резултат от многогодишните му високи постижения то е преобразувано в Национално музикално училище „Любомир Пипков“. Невъзможно е да се изброят имената на всички личности, които оформят музикалната си култура в тази авторитетна школа и допринасят за развитието на общоевропейския музикален живот.
В сайта на Архивния фонд на БНР редовно ви представяме гласовете и историите на едни от най-изтъкнатите ни културни дейци, сред които и преподаватели и възпитаници на НМУ „Любомир Пипков“. По повод 115 години от неговото основаване ви предлагаме тази скромна селекция от големи имена, която ще продължим да допълваме:
145 години от рождението на проф. Димитър Радев
Акад. Андрей Стоянов и неговият неотлъчен спътник в живота – пианото
Любомир Пипков: Искам да правя това, което бие в кръвта ми
Петър Арнаудов – педагог, който прави най-важното, като учи на стил, на благородство
Иван Вульпе – един от основоположниците на българското оперно дело
Проф. Георги Бадев: Въодушевлението на публиката е най-голямата награда на артиста
Методи Матакиев – диригентът, на когото не беше трудно да овладее сцената
Първият диригент на Биг Бенда на БНР Жул Леви: Виждам живота в розово
Александър Владигеров – свободният щурец сред музикантите
Марта Деянова: Музиката е дар отгоре и никакви уроци не могат да го заместят
Емил Чакъров: Дирижирането не се учи, то е една мистерия
Петко Радев: Имах шанс в живота, желание за работа, упоритост и това оправдава всичко постигнато