Акад. Петко Радев, виртуозен изпълнител на кларинет и един от музикантите, утвърдили го като солов инструмент, изтъкнат педагог, е явление както в българската класическа, така и в народната музика. Роден е на 9 април 1933 г. в чирпанското село Свобода. Рядката си дарба, интереса и любовта към народната музика и кларинета наследява от своя баща, самоук кларинетист и народен музикант. Негов образец в инструменталното изкуство са и най-добрите тракийски оркестри по онова време. Когато постъпва в Музикалното училище в София да учи класическа музика, Петко Радев дори не познава нотите, но той е вече музикант, макар и „неук“, и талантът му е забелязан. Негов учител „по всичко“, както отбелязва инструменталистът, е проф. Сава Димитров – основоположник на българската кларинетна школа и един от първите изпълнители на духови инструменти у нас, започнали да изнасят самостоятелни концерти и да правят записи. Като абитуриент и студент в Българската държавна консерватория (дн. НМА „Проф. Панчо Владигеров“) в София Петко Радев печели три първи награди от важни състезания – на конкурса в Букурещ по време на Световния младежки фестивал през 1953 г., а през 1957 г. – на Третото общобългарско състезание за инструменталисти и Международния музикален конкурс в Женева. Още през 1953-а става първи кларинетист в Симфоничния оркестър на Радио София, а от 1961 г. и на Софийската филхармония.

Творческият път на музиканта се пресича с този на забележителни творци в нашата култура като Васил Казанджиев, Иван Спасов, Любомир Пипков, Борис Карадимчев, Влади Симеонов, Васил Стефанов, Добрин Петков и Константин Илиев. На Петко Радев дължим първите записи в Българското радио на много творби, създадени за него, включително от споменатите композитори. Брилянтната му техника и специфичен изпълнителски стил му донасят големи успехи на световните сцени и отличия от престижни конкурси за класическа музика. Изпълненията на Петко Радев включват почти целия класически репертоар за кларинет до съвременна музика, камерна музика, а специално място в него заемат произведенията на Брамс, Вебер и Моцарт, които нарича „нашето голямо богатство“. През 1957 г. с по-голямата част от паричната си награда от Музикалния конкурс в Женева акад. Радев купува нотния материал на творби за кларинет от импресионистичния репертоар след Дебюси и обогатява българския. Той също така издирва партитури на непознати за българската публика произведения, които изпълнява и записва за Българското радио. Кларинетистът споделя в интервю, че е имал щастието и удоволствието да свири с чудесни пианисти на своето време – Снежина Гълъбова, считана за най-добрата акомпаняторка, Златина Мишакова, Антон Диков, Ружка Чаракчиева, доайен сред българските акомпанятори и още много, много други.

През 1974 г. Петко Радев печели конкурс за първи кларинетист в оркестъра на миланската „Ла скала“ и със световноизвестния оперен театър са свързани десет от най-хубавите му творчески години. Свири в спектакли и концерти под палката на едни от най-великите диригенти на ХХ век – Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Карл Бьом, Ленард Бърнстейн, и партнира в операта на прочути певци, сред които са Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска и много други от световна величина. Известният изпълнител си спомня с въодушевление за този период от живота си.

В творческата си биография акад. Радев успешно редува класическата и народната музика, която си остава неговата първа любов. Още в юношеските си години търси звука на изворната музика и следва традицията на старите майстори на кларинета. Дълги години е еталон като изпълнител и от него са се учили много музиканти. Създател на оркестър с чудесни инструменталисти като Петко Дачев, Иван Хаджийски, Иван Михов, Данчо Йотов, а също и от Радиото, аранжор, автор на едни от най-хубавите български хора. Оставя стотици записи с изпълнители от ранга на акордеонистите Коста Колев, Иван Кирев, Иван Шибилев, Емил Колев и др., участва в продукцията на почти всички известни народни певци от времето, когато работи в Симфоничния оркестър на Българското радио. В продължение на години е председател на журито на прочутите надсвирвания на сватбарските оркестри в Стамболово и Първомай, на надсвирванията в с. Дълбок извор и фестивала „Тракия фолк“ в Димитровград. Член е на журито на конкурсите на името на големите тракийски народни певици Недялка Керанова и Атанаска Тодорова. Когато през 1974 г. заминава за Миланската скала, Петко Радев прекратява своите записи, солови изяви и участия в състави за народна музика. След завръщането си продължава активната си творческа дейност и като преподавател в Държавната музикална академия в София, където десетилетия наред подготвя много ученици, „отлични кларинетисти“, с успешна кариера в България и по света. От 2003 г. е преподавател и в Музикалната академия в Пловдив. „Педагогическата дейност е много привлекателно занимание, което в дългосрочен период се изплаща. Успехите на учениците са и удоволствие, и удовлетворение за учителя. Никога не съм бил догматик в преподаването и мисленето си. Винаги съм се стремял да давам на студентите си възможно най-много познания“, казва Петко Радев. До края на живота си през 2017 г. той се изявява като член на жури и участник в различни предавания, почетен гост е на фолклорни празници и конкурси.

Използваните откъси в публикацията са от интервю с Петко Радев от 2003 г.