Девети септември 1909 година е историческа дата за евреите, които живеят в България. Това е моментът, в който статутът на еврейската общност се издига и показва, че е една достойна и културна част от българското общество. На тази дата в присъствието на цар Фердинанд и царица Елеонора, на министри и на висши духовни лица става освещаването на Централната софийска синагога – най-голямата на Балканския полуостров. Построена е изцяло с дарителски средства от еврейската общност, която кани Фридрих Грюнангер, известен за времето си австрийски архитект, който не е евреин. Строежът на синагогата продължава четири години. Издигната е на мястото на съществуващата по-рано в тогавашния еврейски квартал синагога „Аава ва Хесел“ („Любов и благочестивост“).

След Освобождението в България пристигат различни равини, които служат в не малкото на брой тогава синагоги в София. Всички те обаче представляват малки постройки или просто помещения в някоя сграда. Равините, които са поканени да  живеят и да работят в България, са обикновено или от Австрия, или от Германия. Такъв равин е и д-р Маркус Еренпрайс, който в периода, когато се инициира построяването на Централната синагога, е главен равин на България. Заедно с тогавашния Духовен съвет се взема решението да се построи една голяма синагога, в която да могат да се събират поне 2000 души. „Това е много впечатляващо решение – обяснява председателката на Централния израилтянски духовен съвет София Коен 110 години по-късно. – Защо са искали толкова голяма и монументална сграда? – Не само да се събират на едно място повече евреи, а и за да оставят нещо на града. Това е една от идеите им. Те казват: Ние сме толкова много тук в София, България е толкова добра към нас, ние толкова обичаме България, ние трябва да оставим нещо на град София, което да бъде спомен и символ на съжителството между евреи и българи“.

Сградата на Централната софийска синагога е символ не само на присъствието на евреите в България. Нейната величествена архитектура, с която се извисява в централната част на града и описва триъгълника на толерантността*, и днес я нарежда сред най-значимите символи на София. „Ние всички изпитваме любов към сградата – казва София Коен. – По принцип в нашата религия е казано да не си създаваш идоли, затова не трябва да се бърка нашето обожание към тази сграда с някакъв вид преклонение пред нея като към идол. Не. Тя е храм за преклонение пред Бог, но заради мащаба си, заради физическото си присъствие и начина, по който е направена толкова красива, толкова монументална и впечатляваща за всички, тя за нас е символ на нашата общност“.

*Триъгълникът (или по-скоро четириъгълникът) на толерантността обхваща пространството в центъра на София, на което са разположени храмовете на трите религии – християнство, юдаизъм и ислям. Това са православната църква „Света Неделя“, джамията „Баня баши“, Централната синагога и католическата катедрала „Свети Йосиф“.